Клайв Къслър - Нощно издирване

— Странно… много странно — промълви напълно слисаният Колинс по телефонния мост. — Ти описа безпогрешно предните малки кътници на човека.

Думите му бяха толкова неочаквани, толкова невероятни, че за миг Пит загуби ума и дума — най-сетне беше открита подземната гробница на Харви Шийлдс.

Сарвьо изчака да излезе секретарката и тогава заговори:

— Прочетох доклада ви и го намирам за безкрайно обезпокоителен.

Шоу погледна седналия зад бюрото министър-председател. Мъжът изглеждаше по-възрастен, отколкото го показваха камерите. Онова, което направи силно впечатление на Шоу, беше тъгата в очите и ръкавиците на ръцете му. Макар да знаеше за раните на Сарвьо, пак му се виждаше странно човек да работи на бюро с ръкавици.

— Хвърляте много сериозни обвинения срещу господин Вийон, като никое от тях не е подкрепено със солидно доказателство.

— Аз не съм адвокат на дявола, господин премиер. Само ви представям фактите такива, каквито са.

— Защо дойдохте именно при мен?

— Реших, че трябва да сте запознат с тези неща. Генерал Симс споделя мнението ми.

— Разбирам. — Сарвьо замълча, след това продължи: — Сигурен ли сте, че въпросният Фос Глай работи за Вийон?

— В това няма никакво съмнение.

Сарвьо се облегна назад.

— Ще ми направите голяма услуга, ако забравите случая.

По лицето на Шоу се изписа изненада.

— Моля, сър?

— Анри Вийон вече не е член на кабинета ми. А този Фос Глай, както казвате, е мъртъв.

Шоу не отговори веднага и Сарвьо се възползва от колебанието му, за да продължи:

— Вашата теория за наемен убиец е смътна и неубедителна, казано най-меко. Не почива на нищо друго, освен на приказки. Дори няма достатъчно косвени улики, за да се предприеме предварително разследване.

Шоу стрелна Сарвьо с възможно най-унищожителния си поглед.

— Генерал Симс е на мнение, че ако се поразровите малко повече, може да откриете, че опозореният господин Глай е главният организатор на катастрофата с вашия самолет и с неотдавнашната кончина на премиера Герие.

— Да, мъжът несъмнено е способен да… — Сарвьо млъкна насред изречението и отвори широко очи, лицето му се изопна. — Какво казахте? — наведе се той над бюрото. — За какво намеквате? — В гласа му се долавяше изумление и настоятелност.

— Анри Вийон е имал мотиви да иска смъртта на вас и на Герие и е… това във всеки случай го проверих за себе си… наел известен убиец. Признавам, че две и две невинаги прави четири, но в този случай, дори да прави три, пак е приемлив отговор.

— Това, което вие и генерал Симс внушавате, е отвратително — остро възнегодува Сарвьо. — Канадските министри не се убиват един друг заради по-високи постове.

Шоу разбра, че е безполезно да изтъква нови аргументи.

— Съжалявам, че не мога да ви предоставя по-точни сведения.

— Аз също — отвърна Сарвьо и държането му отново стана хладно. — Не съм убеден, че тъкмо гаф от ваша страна или от страна на някой ваш човек не е причинил онази жестока драма с американците в Сейнт Лорънс. И сега се опитвате да се измъкнете, като хвърляте вината на други.

Шоу почувства, че гневът му нараства.

— Уверявам ви, господин министър, че съвсем не е така.

Сарвьо погледна Шоу право в очите.

— Нациите не се развиват на предположения, господин Шоу. Моля, благодарете на генерал Симс и му кажете да счита въпроса за приключен. И в тази връзка, уведомете го, ако обичате, че не виждам никаква причина да се занимавам със Северноамериканския договор.

Шоу се слиса.

— Но, сър, ако американците открият копие на договора, те…

— Няма да го открият — прекъсна го Сарвьо. — Приятен ден, господин Шоу.

С ръце, свити в юмруци, Шоу стана и безмълвно напусна кабинета.

Веднага щом бравата щракна, Сарвьо вдигна телефонната слушалка и набра номер по частната си линия.

Четирийсет минути по-късно комисар Харолд Фин от канадската полиция влезе в кабинета.

Той беше безличен, дребен човек с измачкани дрехи — от типа хора, които се изгубват в тълпата или се сливат с мебелите на някой прием. Гарвановочерната му коса беше разделена на път в средата и открояваше още повече белите му вежди.

— Извинявайте, че ви накарах веднага да дойдете — извини се Сарвьо.

— Няма нищо — отвърна хладно Фин. Той седна на стола и започна да рови в куфарчето си за документи.

Сарвьо веднага мина на въпроса.

— Какво открихте?

Фин извади очила и ги задържа пред очите си, докато преглеждаше две отворени папки.