Клайв Къслър - Нощно издирване

— Искам да се поднови.

Единствената реакция на Фин беше слабо повдигане на едната вежда. После каза:

— Добре ли ви разбрах, сър?

— В края на краищата може и да има нещо в разказа на Буше — продължи Сарвьо и му подаде над бюрото доклада на Шоу. — Току-що получих това от агент на английските тайни служби. Намеква се за връзка между Анри Вийон и известен убиец. Разберете дали има такава вероятност. Освен това искам вашите хора да направят нова аутопсия.

И другата вежда на Фин отскочи нагоре.

— Получаването на заповед за ексхумация ще наведе на мисълта за нещо нередно.

— Няма да има заповед за ексхумация — отсече Сарвьо.

— Разбирам, господин премиер — схващайки накъде бие Сарвьо. — Работата ще се извърши под пълна тайна. Лично аз ще се заема с подробностите.

— Има и още нещо — каза Сарвьо.

— Да, господин премиер?

— Откога знаете за интимната връзка на жена ми с Вийон?

Почти винаги непроницаемото лице на Фин този път прие мъчителен израз.

— Ами, как да ви кажа, сър… дойде до знанието ми преди близо две години.

— И не сте дошъл да ми кажете?

— Полицията се намесва в личния живот на канадските граждани само в случай, че е извършен акт на предателство — отвърна Фин и добави: — Това се отнася, разбира се, и за министър-председателя, и за членовете на парламента.

— Разумна политика — отбеляза Сарвьо. — Благодаря ви, господин комисар. Това е всичко… за сега.

Пукването на зората завари Сейнт Лорънс в мрачно настроение.

Двама от критично ранените бяха починали, увеличавайки жертвите на дванайсет. Тялото на един от изчезналите водолази бе изхвърлено на южния бряг на десет километра надолу по течението. От другия водолаз нямаше и следа.

Сковани от изтощение и със свити сърца, моряците на „Ошън венчърър“ застанаха край бордовата ограда и мълчаливо наблюдаваха как пренасят мъртвите им колеги на борда на „Финикс“, за да бъдат закарани у дома. За някои от екипажа всичко беше лош сън, който постепенно щеше да се забрави, за други обаче трагедията щеше да остане завинаги в съзнанието им.

След като Колинс бе изваден и изтеглен на борда в момент, когато му бяха останали само три часа годен за дишане въздух в костюма ДЖИМ, Пит прекрати всички по-нататъшни операции в потъналия параход. Мец съобщи, че машинното отделение е задоволително сухо и „Ошън венчърър“ може да се движи самостоятелно, с крен вече само десет градуса. Специалистите по ремонтните работи от военните кораби бяха освободени, дългите маркучи на резервните им помпи — изтеглени обратно. Изследователският кораб щеше да потегли към пристанището за домуване на собствен ход, но само с един двигател. Валът на гребния винт се беше изкривил.

Пит слезе на палубата и облече термичен водолазен костюм. Стегна колана с тежести и тъкмо започна да наглася ремъците за бутилките под налягане, видя Гън да се приближава към него.

— Значи слизаш — отбеляза Гън бездушно.

— След всичко, което се случи, ще бъде престъпление да си тръгнем, без да вземем онова, за което дойдохме — отвърна Пит.

— Мислиш ли, че е разумно да тръгваш сам? Защо не вземеш Дънинг и хората му да слязат с теб?

— Те изобщо не са в състояние — каза Пит. — Прехвърлиха всички граници на неколкократното последователно гмуркане, за да изваждат телата. Натрупали са азот в излишък.

Гън знаеше, че по-лесно ще премести планина, отколкото да пречупи упоритостта на Дърк Пит. Той отхвърли напразния си опит и навъси лице.

— Това ще е погребението ти.

Пит се захили.

— Много ти благодаря за веселото изпращане.

— Ще си отварям очите на четири върху мониторите — каза Гън, — и ако се покажеш непослушен и не спазиш полицейския час, може да се наложи лично аз да смъкна бутилките за сгъстен въздух за спиранията ти за понижаване на налягането.

Пит кимна в знак не безмълвна благодарност. Изключително търпеливият, кротък и непретенциозен Гън беше вечната застрахователна полица, онзи, дето забелязваше безкрайните подробности, които другите пропускаха. Никога не се налагаше да го питат за нещо. Той планираше всичко със задълбочена предвидливост и после просто изпълняваше онова, което трябваше да се свърши.

Пит нагласи маската си за лице, хвърли на Гън небрежен поздрав и скочи в студената бездна.

След шест метра се обърна на гръб и загледа дъното на „Ошън венчърър“, което беше надвиснало над него като огромен черен цепелин. След дванайсет метра корабът се забули в мрачината, след това изчезна. Светът от небе и облаци като че ли се отдалечи със светлинни години.