Клайв Къслър - Нощно издирване

Бяха направени всички възможни проби за вид отрови, включително екзотични. Те до една дадоха отрицателни резултати. Не бяха намерили и най-малката дупчица от инжекция под косата или под ноктите, между пръстите на ръцете и краката или в отвърстията.

Мисълта за задушаване не излизаше от ума на Макговърн. Издъхване поради липса на кислород оставяше малко издайнически следи.

През четирийсетте си години служба в полицейския отдел за съдебна медицина на пръсти се брояха случаите, в които жертвите бяха убити чрез задушаване.

Той си сложи нов чифт ръкавици и отиде до „мършата“, както се изразяваше понякога. За трети път този следобед се зае отново да огледа внимателно устата отвътре. Всичко си беше както трябва — никакви наранявания, никаква бледност по вътрешните страни на устните.

Още една задънена улица!

Той се върна при бюрото си и се отпусна унил на стола, сложи ръце в скута и заби празен поглед в пода. После, с крайчеца на окото, забеляза леко тъмнеещо петънце върху палеца на едната ръкавица. Неволно го изтри с къс хартия, върху която остана мазна розова следа.

Той бързо отиде до Герие и се наведе отново над него. Много внимателно избърса с хавлиена кърпа вътрешността на устните и венците отвън. След това ги огледа под микроскоп.

— Ама че находчивост! — възкликна той на висок глас, сякаш говореше на трупа. — Изключителна находчивост!

Сарвьо се чувстваше извънредно уморен. Позицията му за ненамеса в искането за независимост на Квебек бе посрещната с бурно неодобрение от партията му и от англоговорещите привърженици на целостта на Канада. Членовете на парламента от крайморските провинции особено се възмутиха, че е разкъсал националното единство. Гневът им бе очакван. С новата квебекска нация те щяха да бъдат изолирани от останалата Канада.

Както седеше в кабинета си и отпиваше от питието си, опитвайки се да прогони събитията през деня, телефонът иззвъня. Секретарката му съобщи, че го търси комисар Фин от главното управление на полицията.

Той въздъхна и зачака да чуе превключването на линията.

— Господин Сарвьо?

— На телефона.

— Убийство е — каза без заобикалки Фин.

— Имате ли доказателства?

— Извън всякакво съмнение.

Сарвьо стисна здраво слушалката. Господи, помисли си той, кога ли ще свърши всичко това?

— Как е станало?

— Премиерът Герие е бил задушен. Убиецът се оказа много изобретателен. Използвал е театрален грим, за да заличи следите. След като вече знаехме какво да търсим, намерихме следи от зъби в калъфката на възглавницата.

— Ще продължите ли да държите Буше под наблюдение?

— Не е необходимо — отвърна фин. — Докладът на английското разузнаване се оказа съвсем навременен. Отпечатъкът от пръст на входния звънец съвпада с десния показалец на Фос Глай.

Сарвьо затвори очи. Трябва да погледна нещата в дълбочина, рече си той наум.

— Как е възможно Буше да сбърка Глай с Вийон?

— Не мога да знам. Но ако се съди по снимката в доклада, има известна прилика. Вероятно гримът върху Герие ще се окаже ключът. Щом Глай успя да заблуди нашите патолози, значи е специалист по гримирането и се е преобразил така, че да прилича досущ на Вийон.

— Говорите за Глай така, сякаш е жив.

— Това ми е навик, докато не видя трупа — отвърна Фин. — Искате ли да продължим разследването?

— Да, но при пълна секретност — каза Сарвьо. — Можете ли да разчитате на вашите хора да си мълчат?

— Напълно — увери го Фин.

— Дръжте Вийон под пълно наблюдение и върнете Герие в гроба му.

— Ще имам грижата.

— И още нещо, комисар.

— Да, сър?

— Отсега нататък ми докладвайте лично. Има начин телефоните да бъдат подслушвани.

— Разбрано. Ще бъда при вас много скоро. Довиждане, господин премиер.

Няколко секунди след като Фин затвори, Сарвьо продължи да държи слушалката. Възможно ли е Анри Вийон и изплъзващият се водач на СКО да са едно и също лице, запита се той. И оня Фос Глай — защо ли е трябвало да се маскира като Вийон?

Отговорите валяха в продължение на час и той вече не се чувстваше уморен.

Добре поддържаният служебен реактивен самолет, украсен с аквамаринените цветове на НЮМА, кацна с пронизителен вой на лентата за приземяване и бавно спря на пет-шест метра от мястото, където чакаха Сандекър и Мун. Вратата със стълба на пътническото отделение се отвори надолу и оттам слезе Пит. Носеше с две ръце голям алуминиев контейнер.

Очите на Сандекър се изпълниха със загриженост, когато видя изпитото лице и бавния, несигурен ход на човек, който дълго време е бил подлаган на пълно изтощение. Той пристъпи напред и прегърна Пит, а Мун пое кутията.