Клайв Къслър - Нощно издирване

Пит направи знак на барманката.

— Значи казвате, че Пилчърови са убивали нощуващите си гости, за да вземат парите им и после ги включвали в менюто.

— Да, точно така. — По всичко личеше, че Бийти беше в стихията си. Разказваше събитията с охота. — Разбира се, няма начин да се определи броят на труповете. Бяха изровени само няколко пръснати кости. Но най-точното предположение е, че за петте си години хотелиерски бизнес Пилчърови са сготвили между петнайсет и двайсет невинни пътници.

Професор Бийти се считаше за водещ специалист по неразкрити престъпления. Научните му трудове бяха широко разпространени в Канада и Съединените щати и от време на време някои от тях попадаха в списъка на бестселърите за научна литература. Той се отпусна удобно в сепарето и вторачи в Пит синьо-зелените си очи над прошарената си брада. Възрастта му, предположи Пит по суровите му и остри черти на лицето и коса с посребрени краища, беше към петдесет години. Приличаше повече на закоравял пират, отколкото на писател.

— Най-невероятната част — продължи Бийти — е как са били разкрити убийците.

— Сигурно ресторантьорската комисия им е дала лоша оценка — предположи Пит.

— По-близо сте до истината, отколкото предполагате — засмя се Бийти. — Една вечер в хана се отбил да пренощува пенсиониран морски капитан. Придружавал го прислужник, меланезиец, когото той качил на борда от Соломоновите острови преди много години. За нещастие на Пилчърови навремето меланезиецът бил канибал и формираният му вкус определил с точност месото в задушеното.

— Като не особено апетитно — вметна Пит. — И какво станало с Пилчърови? Получили ли са смъртна присъда?

— Не. Докато чакали да започне процесът, те избягали и повече никой не ги видял.

Бирите пристигнаха и Бийти замълча, докато Пит разписваше сметката.

— Четох внимателно старите криминални доклади тук и в Канада, като се опитвах да свържа техния начин на действие с по-късни неразкрити убийства, но и те бяха минали в забвение заедно с Джак Изкормвача.

— А Клемънт Маси? — зачекна Пит темата, която се въртеше в главата му.

— А, да, Клемънт Маси с псевдонима Дапър Дойл. — Бийти го каза с такъв тон, сякаш си спомни с удоволствие за близък роднина. — Крадецът, изпреварил с години времето си. Той е могъл да дава уроци на най-добрите крадци.

— Толкова ли е бил изкусен?

— Маси е имал стил и е бил невероятно прозорлив. Кроил плановете си така, че да изглеждат като работа на съпернически банди. Доколкото точно мога да преценя, той е извършил шест нападения на банки и три влакови обира, за които е бил обвинен друг.

— Какво минало е имал?

— Произхождал от заможно бостънско семейство. Завършил Харвардския университет с отличен успех. Започнал процъфтяваща адвокатска практика, предназначена за обществения елит на Провидънс. Оженил се за именита личност от висшето общество, която му родила пет деца. Два пъти бил избиран в Масачузетския сенат.

— Защо е обирал банки? — попита недоверчиво Пит.

— Ами ей така, на майтап — отвърна Бийти. — Оказа се, че е давал до последното пени от нечестно спечелените си пари за благотворителни цели.

— Как така не е бил възвеличаван във вестниците или в старите клюкарски списания?

— Изчезнал от сцената дълго преди да свържат престъпленията му с него — поясни Бийти. — И това станало едва след като един предприемчив вестникарски репортер доказал, че Клемънт Маси и Дапър Дойл са имена на едно и също лице. Естествено, влиятелните му приятели и колеги се погрижили скандалът бързо да се потули. Но пък и нямало достатъчно убедителни доказателства, за да се заведе дело.

— Трудно ми е да повярвам, че Маси изобщо не е бил разпознат по време на някой от обирите си.

— Той рядко е вършил работата си сам — засмя се Бийти. — Като генерал, ръководещ битка зад фронтовата линия, той обикновено стоял в сянка. Всички обири били извършвани вън от щата и дори собствената му банда не знаела истинската му самоличност. Всъщност наистина бил разпознат при един от малкото случаи, когато непосредствено ръководел обир. Но показанията на свидетеля били осмени от разследващия съдия-изпълнител. В края на краищата, кой би повярвал, че уважаван щатски сенатор е прикрит бандит?

— Странно е, че Маси не е носел маска.

— Психологически ход — каза Бийти. — Вероятно се е излагал на показ просто за да изпита възбудата, която обзема човек при изпробване на късмета си. Двойният живот може да представлява свръх предизвикателство за някои хора. И все пак дълбоко в себе си искат да бъдат заловени. Като съпруг, който мами жена си и нарочно хвърля в домашния кош за пране носна кърпа с червило по нея.