Клайв Къслър - Нощно издирване

— Иска ми се да чуя причината. — В гласа на Сарвьо се прокрадна известна твърдост. — Седни, Вийон, и ми кажи какво имаш предвид.

Алън Мърсиър прочете съдържанието на папка с гриф „СТРОГО СЕКРЕТНО“ и започна пак отначало. Беше изумен. От време на време прелистваше страниците назад, мъчейки се да поддържа ума си буден, но му се струваше все по-трудно да повярва на онова, което виждаха очите му. Имаше вид на човек, който държи тиктакаща бомба в ръцете си.

Срещу него, безпристрастен на вид, седеше президентът и търпеливо чакаше. В кабинета беше много тихо, единственият звук идваше от случайно изпукване на тлееща цепеница в камината. Върху широката масичка за кафе между двамата мъже имаше два подноса с храна. Мърсиър бе дълбоко вглъбен от четивото си, за да яде, но президентът изгълта лакомо късната си вечеря.

Най-накрая Мърсиър затвори папката, свали очилата си, остана за миг замислен и после вдигна поглед.

— Не мога да не попитам — заговори той, — този безумен заговор истина ли е?

— До периода в последното изречение.

— Забележителен замисъл — въздъхна Мърсиър. — Заслужава признание.

— И аз мисля така.

— Трудно ми е да повярвам, че толкова години сте го запазил в тайна, без отникъде да изтече информация.

— Не е толкова чудно, като се има предвид, че само двама души знаеха.

— Но и Дъг Оутс е бил в течение.

— Едва след встъпването си в длъжност — потвърди президентът. — Веднага щом получих властта да завъртя колелото, първата стъпка беше да посветя и Държавния департамент.

— А не и Националната сигурност — вметна Мърсиър с ледена нотка в гласа.

— Не беше на лична основа, Алън. Просто разширявах вътрешния кръг след всеки следващ стадий.

— Значи сега е мой ред.

Президентът потвърди с глава.

— Искам ти и твоят персонал да подберете и организирате влиятелни канадци, които виждат нещата така, както ги виждам аз.

Мърсиър попи с носна кърпа избилите по лицето му капки пот.

— Боже господи! Ами ако това нещо даде обратен резултат и непосредствено след него вие обявите национален банкрут… — Той остави края на изречението да увисне във въздуха.

— Това няма да стане — мрачно отвърна президентът.

— Може би отивате твърде далеч.

— Но ако планът бъде приет, дори принципно, помисли какви възможности се откриват.

— Първият признак ще се яви, след като го изложите пред Канадския парламент в понеделник.

— Да, тогава именно ще го разкрия.

Мърсиър остави папката на масата.

— Заслужавате поздравления, господин президент. Когато си мълчахте и отказвахте да се намесите в призива на Квебек за независимост, реших, че допускате огромна грешка. Едва сега започвам да разбирам, че подходът ви съвсем не е бил толкова безумен, колкото изглеждаше.

— Ние отворихме само първата врата към дълъг коридор — каза философски президентът.

— Не смятате ли, че прекалено много разчитате на намирането на Северноамериканския договор?

— Да, мисля, че си прав. — Президентът се загледа през прозореца с гледка към Вашингтон, без да вижда нищо. — Но ако до понеделник стане чудо в река Хъдсън, може и да се сдобием с предимството да направим ново знаме.

Балонът за повдигане на съоръжения напълно отговаряше на името си — представляваше вертолет, способен да повдига обемиста апаратура до покрива на високи сгради, както и да пренася тежки съоръжения над реки и планини. Тънкото му тяло се заостряше към опашката и достигаше дължина 32 метра, а колесникът му стърчеше надолу като два прави дънера.

За мъжете на обекта на спасителната операция неугледният летателен апарат приличаше на богомолка с чудовищни размери, излязла от японски научнофантастичен филм. Те го гледаха прехласнати как лети на шейсет метра над реката и огромните перки на витлото му разпенваха до бяло водата от бряг до бряг.

Странната гледка се подсилваше от клинообразното тяло, което висеше от търбуха на балона. С изключение на Пит и Джордино екипът на НЮМА виждаше за първи път „Леско“.

Пит започна да напътства операцията по спускането по радиото и даде нареждане на пилота да свали товара си редом до „Де Сото“. Много бавно балонът спря да се движи напред и увисна за няколко секунди неподвижен, изчаквайки „Леско“ да престане да се люлее като махало. После двете товарни въжета бяха развити, за да спуснат подводния изследователски апарат в реката. Когато опъването се разхлаби, кранът на „Де Сото“ се изви над единия борд и по стълбичката на отвесната страна на корпуса се качиха водолазите. Те откачиха куките на въжетата и освободеният от товара си балон направи широк полукръг, за да поеме по обратния път над реката.