Клайв Къслър - Нощно издирване

— Не ми казахте, дали видяхте все пак призрак.

— Не — отвърна Пит. — Призрак не видяхме, но станахме свидетели на хитра измама, имитираща влака фантом.

Широките рамене на Магий се отпуснаха.

— Знаех си, че все някога някой ще разкрие тайната. Успях да заблудя дори местните жители. Не че някой от тях щеше да се възмути. Напротив, те дори са горди, че си имат призрак, за който могат да кажат, че си е само техен. Нещо, с което да се хвалят пред туристите.

— Кога разкрихте измамата? — попита Ани.

— В нощта, когато почуках на вратата ви. Преди това, докато стоях върху бреговите укрепления на моста, вие бяхте пуснали фантома в движение. И малко преди да стигне до мен, лампата изгасна и шумът стихна.

— Значи сте разбрали как действа, нали?

— Не, бях заслепен от светлината. Докато очите ми привикнаха към тъмнината, от него вече нямаше и следа. Отначало направо се шашнах. Първата ми реакция беше да се изравня с нивото на земята. Още повече се обърках, когато не открих никакви релси в снега. Но аз съм човек със силно развито любопитство. Зачудих се защо е бил разглобен и махнат до последната траверса старият коловоз, а телеграфните стълбове са останали на мястото си. Железничарските власти са пестеливи хора. Не обичат да оставят никакви съоръжения, годни за повторна употреба, когато се наложи да изместят пътя. Тогава тръгнах покрай телеграфните стълбове, докато стигнах до последния. Той се издига до вратата на бараката край частния ви коловоз. Забелязах също, че на вашия локомотив липсва предния прожектор.

— Не мога де не ви поздравя, господин Пит — каза Магий. — Вие сте първият, който разкри веднага истината.

— Как работи това нещо? — поинтересува се Джордино.

— На принципа на седалков лифт — поясни Магий. — Прожекторът и комплект от четири високоговорителя висят от дълъг кабел, опънат върху напречните греди на телеграфните стълбове. Когато светлината и звуковият уред стигнат до края на стария мост Довил, един превключвател с далечно командване затваря батериите, после завърта уредите на сто и осемдесет градуса и ги връща в бараката.

— Защо в някои нощи чувахме само шума, а не виждахме светлини? — попита Чейс.

— Предният прожектор на локомотива е много голям — отвърна Магий — и лесно се забелязва. Затова, когато има луна, аз го свалям и пускам само звуковата система.

Джордино се усмихна широко.

— Не се боя да призная, че когато първия път ни навести това нещо, Чейс и аз бяхме на път да станем набожни.

— Надявам се да не съм ви създал ненужни притеснения.

— Съвсем не. То стана повод за дълги разговори.

— Почти всеки ден двамата с Ани заставаме на речния бряг и наблюдаваме спасителната ви операция. Струва ми се, че имате трудности. Извадихте ли вече някаква част от „Манхатън лимитид“?

— Нито винтче дори — отвърна Пит. — Приключваме с работата.

— Много жалко — рече искрено Магий. — Стисках ви палци да успеете. Сигурно не е трябвало да намерите влака.

— Във всеки случай не и в реката.

— Някой да иска още кафе? — Ани влезе с кана в ръка.

— Аз ще пийна — обади се Пит. — Благодаря.

— Казахте, че… — подхвана Магий.

— Имате ли от онези малки мотокари, които железничарите ползват за поправка на коловоз? — прекъсна го Пит, сменяйки темата.

— Разполагам с една осемдесетгодишна ръчна количка.

— Ще ми услужите ли с нея и с механизма ви за влака фантом?

— Кога искате да ги ползвате?

— Сега.

— В бурна нощ?

— Точно в тази бурна нощ.

Джордино зае позиция върху перона, граничещ с релсите. В едната ръка държеше голям фенер. Вятърът беше стихнал до шестнайсет километра в час, но дъждът продължаваше да вали и за да се предпази от него, той стоеше до ъгъла на гаровата постройка.

Чейс нямаше този късмет. Беше се сгушил в откритата ръчна количка, разположена на около четиристотин метра от коловоза. Може би за десети път изсуши изводите на батерията и провери жиците, свързани с предния прожектор на локомотива и високоговорителите, които временно бяха монтирани в предната част на ръчната количка.

Пит се показа на прага и направи знак с ръка. Джордино му махна в отговор, скочи на коловоза и светна фенера.

— Най-сетне! — измърмори под носа си Чейс, натисна превключвателя на батерията и започна да повдига лостовете.

Лъчът на прожектора заблестя върху мокрите релси и писъкът на свирката бе понесен от поредния порив на вятъра. Пит поостана още малко на прага, за да засече наум тръгването на ръчната количка. Удовлетворен, че Чейс се приближава с желаната скорост, той влезе отново в канцеларията и се потопи в топлината от печката.