Клайв Къслър - Нощно издирване

— Започваме — съобщи той кратко.

— Какво се надявате да разберете, като възпроизвеждате обира? — попита Магий.

— Ще знам след няколко минути — отвърна уклончиво Пит.

— Много е вълнуващо — обади се Ани.

— Ани, вие ще влезете в ролята на Хайрам Мийчъм, телеграфистът, а аз ще бъда началникът на гарата Сам Хардинг — разпореди Пит. — Господин Магий, вие сте главното действащо лице. Ще поемете ролята на Клемънт Маси и ще възстановявате събитията стъпка по стъпка.

— Ще се опитам — каза Магий. — Само че няма да е възможно да възпроизведа точния разговор и движенията отпреди седемдесет и пет години.

— Не ни е нужно точно изпълнение — усмихна се Пит. — Един бегъл преглед ще бъде достатъчен.

Магий сви рамене.

— Добре… да опитаме. Мийчъм е седял пред шахматната дъска върху масата. Хардинг току-що е получил съобщение от диспечера в Олбъни, значи се е намирал до телефона, когато Маси е влязъл.

Той се запъти към вратата и се обърна, изпъвайки ръка, сякаш насочва пистолет. Шумът от локомотива се приближаваше и се смесваше с трясъка от гръмотевиците. Магий постоя неподвижен няколко секунди, ослушвайки се, после кимна и рече:

— Това е обир!

Ани погледна към Пит — не беше сигурна какво да прави или каже.

— След преминаването на изненадата — подсказа й Пит — железничарите вероятно са започнали да се противят.

— Да, когато разговарях със Сам Хардинг, той каза, че се опитали да уверят Маси, че в канцеларията няма никакви пари, но той не искал и да ги чуе. Настоял един от тях да отвори сейфа.

— Те са се поколебали — предположи Пит.

— Отначало, да — отвърна Магий с глух глас. — После Хардинг се съгласил, но при условие първо да дадат сигнал на влака. Маси отказал, като заявил, че това е номер. Станал нетърпелив и изстрелял куршум в шахматната дъска на Мийчъм.

Ани стоеше с безизразно лице. После, подтикната от въображението си, перна с ръка шахматната дъска от масата и фигурите се пръснаха по пода.

— Хардинг започнал да го моли, опитвайки се да обясни, че мостът се е срутил. Но Маси не му обърнал внимание.

Лъчът на прожектора върху ръчната количка проблесна през прозореца. Пит забеляза, че погледът на Магий бе устремен към друго време.

— После какво става?

— Мийчъм грабнал един фенер и се опитал да излезе на перона, за да спре влака. Маси го прострелял в бедрото.

Пит се обърна.

— Ани, ако обичате.

Ани стана от стола, направи няколко крачки към вратата и клекна на пода.

Ръчната количка беше вече само на стотина метра от гарата. На светлината от прожектора Пит успя да прочете датите на календара, закачен на стената.

— А вратата? — рязко продължи Пит. — Отворена ли е била, или затворена?

Магий се замисли.

— Казвайте! Бързо! — подкани го Пит.

— Маси я затворил с ритник.

Пит тръшна вратата.

— После?

— „Отворете проклетия сейф!“ Точно това били думите на Маси според Хардинг.

Пит се спусна към стария железен сейф и се наведе над него.

Пет секунди по-късно количката, с изтощения от бутане Чейс, се зададе по релсите навън, басите на високоговорителите отекваха в старата дървена постройка. Джордино се изправи и описа с фенера широк полукръг към прозореца, за да създаде впечатление на намиращите се вътре, че лъчът е отминал непосредствено след ръчната количка. Единственият звук, който липсваше, беше този на тракащите стоманени колела на вагоните.

По гърба на Магий полазиха ледени тръпки. Той изпита чувството, че се е докоснал до миналото — минало, което никога не е познавал в действителност.

Ани стана от пода и обгърна с ръка кръста му. Погледна го в лицето със странен, проницателен израз.

— Беше толкова достоверно — промълви Магий. — Адски достоверно!

— Защото нашето изиграване възпроизведе нещата така, както са се случили през хиляда деветстотин и четиринайсета година — каза Пит.

Магий се обърна да го погледне.

— Значи истинският „Манхатън лимитид“ е минал оттук.

Пит поклати глава.

— Точно тогава „Манхатън лимитид“ изобщо не е минавал оттук.

— Лъжете се. Хардинг и Мийчъм са го видели.

— Били са подлъгани — каза спокойно Пит.

— Но това не може да бъде… — започна Магий и млъкна, очите му се разшириха от недоумение, после продължи: — Не може да бъде… те са били опитни железничари… не биха се подлъгали толкова лесно.

— Мийчъм е лежал ранен на пода. Вратата е била затворена. Хардинг е бил наведен над сейфа с гръб към коловоза. Те не са видели нищо друго, освен светлини. Не са чули нищо друго, освен шумове. Шумове от стар грамофонен запис на минаващ влак.