Клайв Къслър - Нощно издирване

— Но мостът… мостът е паднал под тежестта на влака. Това не е могло да се подправи.

— Маси е разрушавал моста на части. Знаел е, че силен взрив наведнъж ще вдигне на крак половината долина. Затова детонирал малки количества заряди от черен барут на ключовите места на конструкцията, изчаквайки взрива да съвпадне с гръмотевиците, докато най-накрая средната част на моста поддала и паднала в реката.

Магий, все още изумен, не каза нищо.

— Обирът на гарата е бил само за заблуда, за прикритие. Маси е имал в главата си по-големи планове от това да задигне някакви си осемнайсет долара. Той е преследвал товар от два милиона долара в златни монети, натоварени на „Манхатън лимитид“.

— Но защо е трябвало да се забърква в този обир? — попита Магий недоверчиво. — Могъл е просто да спре влака, да вземе парите и да избяга.

— Точно така щеше да го филмира Холивуд — рече Пит. — Само че в живота винаги има някаква уловка. Въпросните монети са били с номинация от по двайсет долара. Всяка е тежала почти двайсет и осем грама. По простата аритметика за два милиона долара са нужни сто хиляди монети. Тогава сметнете, че шестнайсет унции са близо половин килограм, извадете малко и ще получите товар с тегло над три тона. Малко трудничко е щяло да бъде за неколцина мъже да го нарамят и побегнат, преди железничарските власти да установят причината за закъснението на влака и да пратят полицейски отряд да провери релсовия път.

— Добре — обади се Джордино. — Аз ще лапна въдицата и ще задам въпроса, който се върти в главата на всеки от нас. Щом влакът не е минал оттук и не е потънал в Хъдсън, тогава къде е отишъл?

— Мисля, че Маси е превзел локомотива, отклонил е влака от пътя му и го е скрил някъде, където е останал до ден-днешен.

Ако Пит беше заявил, че е пратеник от планетата Венера или е прероден Наполеон Бонапарт, думите му нямаше да се приемат с такова съмнение. Магий изглеждаше съвършено равнодушен. Единствено Ани имаше замислен вид.

— В някои отношения теорията на господин Пит не е толкова пресилена — каза тя.

Магий я погледна така, сякаш тя беше някое заблудено дете.

— Нима не е имало нито един оцелял пътник или член от влаковия персонал, който да е разказал какво се е случило, или пък някой от крадците да не си е признал на смъртния си одър, или пък дори труп, който да е довел до разкрития? Нима от цял влак не се е намерило поне едно парче през всичките тези години…? Не е възможно.

— Трябва да е било най-невероятното изчезване на всички времена — добави Чейс.

Пит не даваше вид, че слуша разговора. Изведнъж се обърна към Магий.

— Колко далече е Олбъни оттук?

— На около четирийсет километра. Защо питате?

— „Манхатън лимитид“ е бил видян за последен път отблизо, когато е тръгнал от гарата на Олбъни.

— Но всъщност вие нали не вярвате, че…

— Хората вярват в това, в което искат да вярват — прекъсна го Пит. — В митове, призраци, религия и свръхестествени явления. Аз вярвам, че един осезаем обект просто е бил забутан на място, където в продължение на три четвърти век насам на никого не му е идвало наум да го потърси.

Магий въздъхна.

— Какви са намеренията ви?

Пит се показа изненадан от въпроса.

— Смятам да огледам сантиметър по сантиметър изоставения коловоз оттук до Олбъни — отвърна сериозно той, — за да открия останки от старо релсово разклонение, което води за никъде.

В 11:15 телефонът иззвъня. Сандекър остави настрана книгата, която четеше в леглото, и вдигна слушалката.

— Сандекър на телефона.

— Пак е Пит.

Сандекър се надигна до седнало положение.

— Откъде се обаждаш този път?

— От Олбъни. Изникна нещо.

— Пак ли проблем със спасителния проект?

— Него го прекратих.

Сандекър пое дълбоко въздух.

— Ще благоволиш ли да ми кажеш защо?

— Търсили сме на грешно място.

— О, господи! — изпъшка Сандекър. — Пълен провал! По дяволите! Никакво съмнение ли няма?

— Поне в моята глава, не.

— Изчакай малко.

Сандекър извади пура от кутията върху нощното шкафче и я запали. Макар икономическото ембарго срещу Куба да бе вдигнато през 1985 година, той пак предпочиташе по-меките и по-хлабаво навити пури от Хондурас пред хаванските. Живееше с чувството, че добрата пура държи света на разстояние. Изпусна кълбо дим и взе отново слушалката.

— Дърк?

— Още съм тук.

— Какво да кажа на президента?

Настъпи мълчание. После Пит заговори бавно и отчетливо.