Клайв Къслър - Нощно издирване

Прехласна се, когато видя как крилете и двигателите започнаха бавно да се изправят нагоре, докато тялото и опашката запазиха хоризонталното си положение. Когато подвижните части стигнаха деветдесет градуса и сочеха право към небето, самолетът спря да се движи напред и започна да се спуска към неравната почва.

Щом колелата докоснаха тревата, Пит се приближи до пилотската кабина и отвори вратата. Момчешко лице с лунички и рижа коса се озари от жизнерадостна усмивка.

— Добрутро! Пит, нали?

— Точно така.

— Качвайте се.

Пит се качи, затвори вратата и седна в креслото на втория пилот.

— Това не е ли ВТОЛ 10 10 VTOL — съкращение на английски на Vertical takeoff and landing. — Б.пр. ?

— Дааа — отвърна пилотът. — Вертикално излитане и кацане. Италианско производство, Шинлети 440. Чудесно малко вихрогонче, доста придирчиво понякога. Ама щом му запея нещо от Верди и то се размеква в ръцете ми.

— Не използвате ли хеликоптери?

— Прекалено силно вибрират. Освен това вертикалната фотография става по-сполучлива от високоскоростни аероплани. — Младежът млъкна, после каза: — Между другото името ми е Джак Уеслър. — Не подаде ръка, вместо това избута дроселите до ограничителите им и летателната машина започна да се издига.

На около шейсет метра височина Пит се извъртя в креслото и загледа как крилете се връщат в хоризонтално положение. Самолетът пое напред с нарастваща скорост и бързо възвърна равномерния си полет.

— Кой район искате да фотографирате? — попита Уеслър.

— Старият железопътен коловоз покрай западния бряг на Хъдсън до Олбъни.

— Не е останало много от него.

— Знаете ли го?

— Цял живот съм живял в долината на река Хъдсън. Чувал ли сте за влака фантом?

— Спестете ми тази история — рече с отпаднал глас Пит.

— О!… Добре. — Уеслър смени темата. — На кое място искате да задействаме филмовата лента?

— Да започнем с дома на Магий. — Пит се обърна да огледа задната кабина, в нея нямаше никаква апаратура. — Споменахте филмова лента. А къде са снимачната камера и операторът?

— Искате да кажете камерите, в множествено число. Използваме две, като обективите им са нагласени под различни ъгли за постигане ефекта на бинокъл. Монтирани са под фюзелажа. Задействам ги оттук, от пилотската кабина.

— На каква височина ще летите?

— Зависи от фокалните лещи. Височината се изчислява математически и оптически. Нашите са настроени да снимат при полет на височина три хиляди метра.

Гледката на долината отгоре беше главозамайваща. Пейзажът, свеж и зелен, с пролетни облаци, се разпростираше до хоризонта на всички посоки. От хиляда и петстотин метра височина реката приличаше на огромен питон, който се виеше между хълмовете, а ниските острови тук и там се подаваха над повърхността й като камъни за преминаване през поточе. От едната страна — лозарски район, от другата — овощна градина, а от време на време се появяваше и някоя кравеферма.

Когато висотомерът отчете три хиляди метра, Уеслър предприе стръмен завой леко на запад от курса си на север. Долу пълзеше „Де Сото“ и изглеждаше като мъничък макет.

— Камери — работят! — съобщи Уеслър.

— Прозвуча ми като във филмова продукция — каза Пит.

— Горе-долу. Всяка снимка застъпва шейсет процента от следващата. По този начин даден обект се изобразява два пъти под леко различен ъгъл и различно осветление. Можете да откриете неща, които от нивото на земята не се виждат — като останки от човешки поразии отпреди стотици, дори хиляди години.

Пит видя съвсем ясно следата от коловоза. На едно място тя рязко свършваше и се загубваше в поле от люцерна. Той посочи надолу.

— Ами ако обектът е напълно унищожен?

Уеслър погледна през предното стъкло и кимна.

— Да, мога да ви дам и такъв пример. Когато земята над търсения обект е използвана за земеделски нужди, растителността ще приеме малко по-различен цвят поради чуждите на естествения строеж на почвата елементи. Промяната може и да не бъде забелязана от човешкото око, но оптичната система на камерата и подсиленият цветен тон на филмовата лента увеличават особеностите в земния пласт далеч над действителните им изражения.

За нула време, както му се стори на Пит, те наближиха южните покрайнини на столицата на щата Ню Йорк. Той се загледа в океанските товарни кораби, вкарани в доковете на пристанището на Олбъни. Железопътни линии върху акри площ излизаха във всички посоки от складовите постройки и наподобяваха огромна паяжина. Там старият коловоз се изгубваше завинаги под тежкия крак на съвременното развитие.