Клайв Къслър - Нощно издирване

Хайди погледна през лупата.

— Интересно е как всичко се вижда толкова ясно, когато знаеш какво точно да търсиш!

— Да попадна случайно на някаква информация за кариерата?

— Това беше много лесно — кимна Хайди. — Собствеността и общественият път през нея са били притежание на „Форбс екскъвейшън къмпъни“, които са разработвали кариерата от хиляда осемстотин осемдесет и втора до хиляда деветстотин и десета година, когато кариерата се наводнила. Те преустановили работата и продали земята на съседните фермери.

— Мразя да развалям нечие настроение — намеси се Джордино, — но я си представете, че кариерата се окаже открита яма.

Хайди му хвърли многозначителен поглед.

— Разбирам какво имаш предвид. Че ако дружеството „Форбс“ не е изкопало варовика от вътрешността на хълма, значи няма да има място, където да бъде скрит влакът. — Тя отново огледа снимката. — Храстите са прекалено много, за да сме сигурни, но теренът ми изглежда непокътнат.

— Мисля, че трябва да разузнаем — обади се Пит.

— Дадено! — съгласи си Джордино. — Ще те закарам дотам.

— Не, ще ида сам. Ти в това време се обади на Мун да прати още хора тук — цял взвод морски пехотинци — в случай че Шоу е тръгнал с подкрепление. Кажи му също да ни прати и един минен инженер, и то добър. Разпитай ветераните в района и събери онези, които могат да си спомнят за всякакви подозрителни действия в кариерата. Хайди, ако не те затруднява, вдигни от леглата местните издатели и се поразрови из старите вестници за съответните материали, в които срутването на моста Довил-Хъдсън е на първите страници.

— Не ни остава много време — каза мрачно Джордино. — Президентът ще започне речта си след деветнайсет часа.

— Не е нужно да ми напомняш. — Пит взе шубата си. — Единственото, което ни остава, е да влезем вътре в планината.

Слънцето беше залязло и след него бавно изгря луната. Вечерният въздух беше свеж и хапещ. От удобната си позиция — над входа на старата кариера — Шоу виждаше светлините на селата и фермите, отдалечени на километри разстояние. Приказна и живописна страна, помисли си той безцелно.

Звукът на самолет с бутален двигател наруши притихналата местност. Шоу се обърна и погледна нагоре, но не видя нищо. Самолетът пътуваше без навигационни светлини. По шума на двигателите той прецени, че лети само на няколко десетки метра над хълма. Тук-там блясъкът на звездите се затъмняваше — от парашутите, предположи Шоу.

Петнайсет минути по-късно две сенки излязоха изпод дърветата в подножието на хълма и се закатериха към него. Единият от мъжете беше Бъртън-Ангъс. До него вървеше нисък и набит човек. В тъмнината можеше да бъде сбъркан с огромен кръгъл, търкалящ се камък. Казваше се Ерик Колдуайлър и беше бивш надзирател на въгледобивна мина в Уелс.

— Как мина? — попита Шоу.

— Безупречно скачане, смея да твърдя — отвърна Бъртън-Ангъс. — Практически те се приземиха на ръба на сигналния ми лъч. Командирът им е лейтенант Маклин.

Шоу пренебрегна едно от основните правила на тайните нощни операции и запали цигара. Така и така американците скоро щяха да узнаят за присъствието им тук, заключи той в себе си.

— Открихте ли входа на кариерата?

— Забравете за това — каза Колдуайлър. — Половината склон се е свлякъл.

— Значи е зарит?

— И то по-дълбоко от шотландска изба за уиски. Пластът е толкова дебел, че не се побира в представите ми.

— Възможно ли е да се прокопае? — попита Шоу.

Колдуайлър поклати глава.

— Дори гигантски драглайн да имахме, ще отидат поне два-три дни.

— Лошо. Американците вероятно ще се появят всеки момент.

— Можем да проникнем през порталните рамки — предложи Колдуайлър, докато натъпкваше лулата си. — Стига да ги открием в тъмнината.

— Какви са тия портални рамки? — погледна го Шоу.

— Всички редовно експлоатирани мини трябва да имат авариен изход, в случай че главният вход се запуши, и въздушна вентилационна шахта.

— Откъде да започнем да търсим? — попита нетърпеливо Шоу.

Колдуайлър не обичаше да го насилват.

— Ами дайте да помислим. Според мен това трябва да е хоризонтална галерия — тунел в склона на хълма, където рудният пласт излиза на повърхността. Оттам шахтата вероятно следва варовиковия слой надолу по склона. Това подсказва, че аварийният изход трябва да е някъде около основата на хълма. А вентилационната шахта? По-високо, с излаз на север.

— Защо точно на север?