Клайв Къслър - Нощно издирване

— Това е Сарвьо! — изкрещя той. — Огън, за бога, огън!

Двамата мъже натиснаха пусковите бутони не повече от секунда един след друг. Първият бе насочил мерника си към основното направление на самолета, но ракетата му се устреми по-високо и се спусна далеч зад опашката, за да може самонасочващото й устройство да проследи автоматично целта. Вторият мъж произведе изстрела си по-предпазливо. Той бе прехванал прозорците на пилотската кабина от сто метра височина преди пуска.

Взривната глава, съпровождаща автоматически изпускателната тръба на външния десен двигател, попадна в целта и порази задната част на турбината. За мъжете на земята приглушеният взрив като че ли се чу много след като самолетът се изгуби от поглед. Изчакаха, за да доловят шум от разбиване, но отдалечаващият се вой на двигателите не пресекна. Тогава тримата бързо разглобиха пусковите уредби и поеха върху ски към паркинга. След малко се смесиха с насоченото към юг автомобилно движение по магистралата Джеймс бей — Отава.

Извънбордният двигател избухна в пламъци и турбинните лопатки излетяха на парчета през кожуха, забивайки се във вътрешния двигател като шрапнели, от което тръбопроводите за гориво се разцепиха, а двустепенният компресор се разкъса.

В пилотската кабина пожарната сигнализация зазвъня, пилотът Рей Емет затвори дросела и натисна бутона, задействащ фреоновите пожарогасители. Вторият пилот Джак Мей започна да преглежда набързо списъка за бърза справка за действия при аварийна ситуация.

— Кула на „Джеймс бей“, тук „Канада уан“. Имаме проблем и се връщаме — обяви Емет със спокоен равен тон.

— За авария ли съобщавате? — попита както обикновено ръководителят на полетите.

— Отговорът е утвърдителен.

— Ще освободим писта двайсет и четири. Можете ли да извършите обичайния подход за кацане?

— Отговорът е отрицателен, „Джеймс бей“ — отвърна Емет. — Два двигателя излязоха от строя, единият гори. Предлагам да изкарате съответните съоръжения.

— Пожарните и спасителните съоръжения тръгват, „Канада уан“. Можете да се приготвите за кацане. Успех!

Мъжете в командната кула добре знаеха, че пилотът на „Канада уан“ се намира в силен стрес, затова не искаха да пречат на съсредоточеността му с по-дълъг разговор. Не можеха да направят нищо друго, освен да седят безпомощни и да чакат последствията.

Самолетът губеше скорост и Емет насочи носа му надолу, за да я увеличи до 210 възела, после предприе широк, плитък завой. За щастие снегът понамаля и видимостта се увеличи до три километра — под него вече се виждаше равната обработваема земя и примамливия край на пистата.

В пътническата кабина отзад двамата служители от Кралската канадска моторизирана полиция, които пазеха денонощно министър-председателя, мигом скочиха, когато почувстваха удара от ракетата. Първо пристегнаха здраво Сарвьо за седалката с предпазния колан, после започнаха да трупат около тялото му всички свободни възглавници. Малко по-напред в салона секретарският му екип и неизменно придружаващата го група журналисти от пресата се бяха вторачили с безпокойство в пушещия двигател, който като че ли всеки момент щеше да стопи и откъсне крилото.

Хидравличната система беше излязла от строя. Мей я включи на ръчно управление. Докато пилотите се мъчеха да боравят със застиналите превключватели, земята неумолимо се приближаваше към тях. Дори с отворен докрай дросел, те форсираха двата леви двигателя, за да задържат огромния въздушен лайнер във въздуха. Вече падаха под височина сто и осемдесет метра, а Емет все още не спускаше колесника — искаше до последната възможна минута да поддържа скъпоценната въздушна скорост, която бе успял да набере.

Самолетът мина над зеления пояс, опасващ летището. То трябваше да е вече близо. На височина шейсет метра Емет пусна колелата. През равномерния замах на чистачките на предното стъкло дългата три хиляди метра лента на писта номер 24 започна бавно да се разширява. После те префучаха над водещата отсечка на асфалта с колела на не повече от метър и осемдесет от земята. Емет и Мей дръпнаха с цялата си сила ръчката за управление на елеваторите назад. Плавно кацане щеше да е чудо, а каквото и да е кацане щеше да е повече от чудо. Ударът се почувства силно, разхлабвайки всеки нит в алуминиевия кожух и спуквайки три гуми.

Разнебитеният десен двигател се откъсна от рамата си и с причудливо спираловидно движение се стовари на земята, отскочи високо до долната част на крилото и разцепвайки конструктивните му елементи, се вряза във външната горивна клетка. Деветнайсет литра гориво за реактивни двигатели избухнаха в кълбо пламъци, които обгърнаха дясната страна на самолета.