Клайв Къслър: Нощно издирване

Командният център на електроцентралата наистина беше малък и спартански обзаведен. Пред пулт, изпъстрен с множество лампички и превключватели, седяха четирима оператори и се взираха във вграденото в стената срещу тях табло с шайби и измервателни уреди.

Като се изключеха редицата от телевизионни монитори, които висяха от тавана, останалото обзавеждане включваше единствено столовете, на които седяха операторите.

Сарвьо огледа внимателно обстановката и рече:

— Невероятно е, че такова внушително производство на енергия се ръководи само от четирима души и скромна като количество апаратура.

— Целият завод и предавателните станции се управляват от компютри, намиращи се на два етажа под нас — поясни Стъки. — Обектът е деветдесет и девет процента автоматизиран. Това, което виждате тук, господин Сарвьо, е ръчна контролна система на четири нива, която може да отмени компютрите в случай на неизправност.

— Значи хората продължават да имат известна власт над техниката — усмихна се Сарвьо.

— Още не сме за изхвърляне — също с усмивка отвърна Стъки. — Останали са няколко области, в които не може да се доверяваме изцяло на електрониката.

— Къде е крайната точка на това изобилие от енергия?

— След няколко дни, когато обектът бъде пуснат в пълна експлоатация, ние ще обслужваме целите площи на Онтарио, Квебек и североизточните щати на Америка.

В съзнанието на Сарвьо започна да се оформя една мисъл.

— Ами ако се случи най-лошото?

Стъки го погледна изпитателно.

— В какъв смисъл?

— Ами повреда, някоя божа работа, саботаж…

— Нищо, освен силно земетресение не може напълно да извади от строя енергийните съоръжения. Отделни неизправности или аварии могат да се поемат от две защитни резервни системи. Ако и те се повредят, остава ръчното управление оттук, от това помещение.

— А в случай на терористично нападение?

— Взели сме предвид и точно такава заплаха — рече с твърда увереност Стъки. — Електронната ни защитна система представлява чудо на съвременната технология, а освен това разполагаме и с петстотин души охрана. Дори елитна дивизия от щурмови подразделения не могат да проникнат в тази стая.

— Тогава някой отвътре би могъл да прекъсне тока.

— Сам човек изобщо не би могъл — поклати решително глава Стъки. — Нужна е намесата на всеки един в тази стая, включително и моята, за да изключи енергийния поток. Дори двама или трима пак не биха могли. Всеки от нас използва отделна команда, заложена вътре в системите, която не е известна на останалите. Няма нищо недогледано.

Сарвьо не изглеждаше напълно убеден.

Той протегна ръка и рече:

— Това беше най-впечатляващата обиколка. Благодаря ви.

Фос Глай беше щателен до дребнавост при подбирането на средства и място за убийството на Сарвьо. Взимаше под внимание и неутрализираше всяка спънка, колкото и незначителна да беше тя. Ъгълът на издигане на самолета, както и скоростта му, бяха точно изчислени. Безброй дълги часове бяха преповтаряни на практика, докато Глай не се увери, че механизмите на заговора действат в пълен синхрон.

Избраното място беше игрище за голф, намиращо се на километър и половина отвъд западния край на главната писта на летището „Джеймс бей“. Там, според внимателните изчисления на Глай, правителственият самолет с министър-председателя на борда щеше да лети на височина четиристотин петдесет и осем метра, със скорост 180 възела в час. За нападението щяха да се използват ракети „земя-въздух“ върху две ръчни пускови уредби „Арго“, британско производство, откраднати от военен оръжеен склад във Вал Жалбер. Те бяха компактни, всяка една, заредена, тежеше по четиринайсет килограма и можеше лесно да се скрие в раница в разглобено състояние.

Целият план, както бе замислен от началото до края, беше напълно класически. Бяха нужни не повече от петима мъже, включващи трима, които чакаха на игрището за голф, преоблечени като скиори, прекосяващи страната, и един на пост, който със скрит радиоприемник наблюдаваше от остъклената тераса на летищната сграда. След като ракетите бъдеха изстреляни към целта, нападателите щяха спокойно да се измъкнат, карайки ски по посока на безлюдния голф клуб и после да изчезнат с автомобила тип комби, охраняван от петия мъж, който ги чакаше на паркинга.

Глай огледа небето с бинокъл, докато съучастниците му сглобяваха пусковите уредби. Валеше средно гъст сняг и намаляваше видимостта до шестстотин метра.