Клайв Къслър - Нощно издирване

Никога не си бе поставял за цел да става президент. Без да е бил воден от сляпа амбиция, той бе положил в Сената двайсет години добросъвестен труд, но натрупаният му солиден рекорд от изпълнени задачи не допринесе особено много за прослава на името му.

След като на едно партийно събрание бе издигната кандидатурата му като на човек без особени прояви, той бе избран с доста голяма преднина, благодарение на един разследващ журналист, който бе изровил поредица от тъмни финансови сделки в миналото на съперника му.

— Господин президент?

Гласът на помощника му го извади от вглъбеността му и той вдигна поглед.

— Да?

— Господин Мърсиър е тук за краткото изложение по въпросите за сигурността.

— Добре, покани го!

Мърсиър влезе и се настани срещу президента. После му подаде дебела папка.

— Как е светът днес? — попита го президентът с лека усмивка.

— Доста мрачен, както винаги — отвърна Мърсиър. — Хората ми завършиха разработките върху енергийните резерви на страната. Резултатите не са особено насърчителни.

— Не ми казваш нищо, което да не знам. Какво е последното становище?

— ЦРУ дава на Средния изток още две години, преди находищата им да оголят дъно. Това ще доведе до по-малко от петдесет процента търсене на световноизвестния петрол. Руснаците складират намалелите си запаси, а мексиканското богато находище навътре в морето не оправда очакванията. Колкото до нашите собствени залежи…

— Прегледах цифрите — прекъсна го президентът. — Трескавото сондиране преди няколко години откри само няколко малки находища.

Мърсиър хвърли поглед на отворената папка.

— Слънчевата радиация, вятърните мелници, електрическите автомобили — всичко това е донякъде частично разрешение. За нещастие, тяхната технология е горе-долу в същото положение, в каквото беше телевизията през четирийсетте години.

— Жалко, че програмите за синтетично гориво започнаха толкова бавно.

— Най-ранният пусков срок, до който рафинериите за нефтоносен шист могат да поемат шлама, е след четири години. В същото време американският превоз се намира в задънена замърсена улица поради застоя.

Президентът леко се изхили на рядко проявяваното чувство на сдържан хумор от страна на Мърсиър.

— Не може да няма някаква надежда.

— Тя е „Джеймс бей“.

— Канадският енергиен обект ли?

Мърсиър кимна и разви статистическите листи.

— Осемнайсет язовира, дванайсет електроцентрали, работна ръка от близо деветдесет хиляди души и отбиване в канали на две реки с големината на Колорадо. И както твърдят канадските правителствени бюлетини, това е най-всеобхватният и най-скъп хидроелектрически проект в историята на човечеството.

— Кой го експлоатира?

— „Квебек хидро“, провинциалната енергийна сила. Те започнаха да работят по проекта през хиляда деветстотин седемдесет и четвърта. Цената върху „етикетчето“ е била доста солидна. Двайсет и шест милиарда долара, като по-големият дял идва от нюйоркските банки.

— И каква е производителността?

— Над сто милиона киловата, които през следващите двайсет години ще се удвоят.

— Колко от тях прекосяват нашите граници?

— Колкото е нужно за осветлението на петнайсет щата.

Лицето на президента се напрегна.

— Не ми се ще да бъда толкова зависим от Квебек по отношение на електричеството. Ще съм по-спокоен, ако националната ни енергия се добива от собствените ни ядрени заводи.

Мърсиър поклати глава.

— Тъжният факт сочи, че ядрените ни съоръжения произвеждат по-малко от една трета от нуждите.

— Както винаги тътрим крака — въздъхна уморено президентът.

— Изоставането се дължи отчасти на растящите разходи за реконструкцията и скъпите модификации — съгласи се Мърсиър. — И отчасти поради недостиг на уран, тъй като търсенето му е огромно. И накрая, разбира се, се нареждат защитниците на околната среда.

Президентът мълчеше замислен.

— Ние разчитахме на безкрайни резерви, които всъщност не съществуват — продължи Мърсиър. — И докато страната ни се самоизразходваше, съседите на север вървяха напред и действаха. Нямаме друг избор, освен да източваме техните източници.

— Цените им приемливи ли са?

— Канадците, да са живи и здрави, поддържат цени, равностойни на тези на нашите електрически компании.

— Най-после един светъл лъч!

— Но тук има уловка.

Президентът въздъхна.

— Ще трябва да погледнем в лице неприятния факт — продължи Мърсиър, — че Квебек очаква до лятото да се проведе референдум за пълната му независимост.