Клайв Къслър: Нощно издирване

— Преди време министър-председателят Сарвьо тръшна вратата под носа на квебекските сепаратисти. Не мислиш ли, че пак може да го направи?

— О, не, не мисля. Разузнавателните ни източници твърдят, че водачът на „Парти Кебекоа“, Герие, има необходимите гласове за отпор.

— Ще платят висока цена, ако се отделят от Канада — рече президентът. — В икономиката им и сега цари хаос.

— Стратегията им е да разчитат Съединените щати да подкрепят правителството им.

— Ами ако не го сторим?

— Тогава те могат или да вдигнат цените на електричеството до нечувани нива, или да дръпнат шалтера — отговори Мърсиър.

— Герие ще бъде пълен глупак, ако ни спре енергията. Той знае, че ще му отвърнем със строги икономически санкции.

Мърсиър отправи сериозен поглед към президента.

— Вероятно ще минат седмици, дори месеци, докато квебекците почнат да мизерстват. В това време централната ни индустриална област ще бъде парализирана.

— Много черна картина рисуваш.

— Това е само фонът. Вие, естествено, сте запознат със СКО.

Президентът трепна. Така нареченото Свободно квебекско общество представляваше нелегално терористично движение, което бе убило няколко канадски висши служители.

— В какъв смисъл?

— В скорошен доклад на ЦРУ се споменава, че те са ориентирани към Москва. Ако по някакъв начин поемат власт над правителството, на ръце ще ни легне още една Куба.

— Още една Куба — повтори президентът с равнодушен тон.

— И то със способността да принуди Америка да падне на колене.

Президентът стана от стола и се приближи до прозореца, заглеждайки се в суграшицата, която се трупаше върху откритата площ на Белия дом. Потъна за известно време в мълчание. Най-накрая отново заговори:

— Не можем да си позволим енергийни игрички с Квебек. Особено през месеците напред. — Той се обърна към Мърсиър и го погледна с печален поглед. — Тази страна е разорена и е затънала до уши в борчове, Алън, и, да си остане само между нас и тези стени, е въпрос на не повече от няколко години, когато няма да имаме друг избор, освен да престанем да го усукваме и да обявим национален банкрут.

Мърсиър се отпусна в креслото. За едър човек като него той като че ли изведнъж се прегърби и смали.

— Няма да ми е приятно, ако видя, че това става по време на вашето управление, господин президент.

Президентът сви примирително рамене.

— От Франклин Рузвелт насам всеки държавен глава на Америка е играл на гоненица, като е прехвърлял нарастващия финансов товар върху кабинета на приемника си. Е, почне ли играта, аз ще гоня. Ако загубим електрическа енергия за североизточните ни щати за двайсет или повече дни, последиците ще бъдат трагични. Крайният срок да обявя нова дефлация на парите ще трябва да бъде драстично съкратен. Трябва ми време, Алън, за да подготвя обществеността и деловите среди за окастрянето на бюджета. Време, за да премина към нов паричен стандарт възможно най-безболезнено. Време, да се сложи край на зависимостта на нашите рафинерии за преработка на нефтоносни шисти от вносен петрол.

— Как да възпрем Квебек от неразумни действия?

— Не зная. Нямаме голям избор.

— Остават ни две възможности, ако всичко друго пропадне — рече Мърсиър и около устните му се очерта тънка линия на напрежение. — Две възможности, стари като света, за да спасим икономиката ни от рухване. Едната е да се молим да стане чудо.

— А другата?

— Да предизвикаме война.

Точно в 2:30 следобед Мърсиър влезе в сградата на министерството на Индипендънс авеню и взе асансьора за седмия етаж. Бе въведен без предварително известяване в плюшения кабинет на Роналд Клайн, министъра на енергетиката.

Клайн — човек с вид на учен, с дълга бяла коса и широк като на кондор нос, изправи слабото си, високо метър и осемдесет и шест тяло иззад единия край на разхвърляната заседателна маса и се приближи с протегната ръка към Мърсиър.

— Е, какъв е този въпрос от изключителна важност? — попита Клайн, подминавайки размяната на сърдечните поздравителни реплики.

— Не е толкова от изключителна, колкото от особена важност — отвърна Мърсиър. — Случайно се натъкнах на молба от Главния финансов отдел за получаване на данни, засягащи изразходването на шестстотин и осемдесет милиона долара от федералния капитал за разработка на един „леско“.

— На какво?

— На леско — повтори със сериозен тон Мърсиър. — Така геолозите наричат галено всяко нестандартно средство за откриване на минерали под земята.