Клайв Къслър: Нощно издирване

— Но какво общо имам аз с това?

— Парите са били изпратени на Министерството по енергетика преди три години. Оттогава не са били осчетоводявани. Няма да е лошо да наредиш на твоя персонал да проучи местонахождението им. Тук е Вашингтон. Грешките на миналото имат отвратителния навик да се стоварват на главите на настоящите държавни чиновници. Ако предишният министър на енергетиката е хвърлил шеметна сума на вятъра, най-добре ще е ти да се подготвиш за фактите, в случай че на някой новоизлюпен конгресмен му щукне да се прослави чрез разследване.

— Много ти благодаря за предупреждението — рече искрено Клайн. — Веднага ще наредя на хората си да проучат въпроса.

Мърсиър стана и му подаде ръка с думите:

— Няма нищо по-просто от това.

— Няма, разбира се — усмихна се Клайн.

След като Мърсиър си тръгна, Клайн се приближи до полицата над камината и с наведена глава и ръце, пъхнати в джобовете на сакото си, се загледа безцелно в подпряната до почернялата от сажди решетка.

— Толкова е невероятно — промърмори той в празната стая — някой да загуби следите на шестстотин и осемдесет милиона долара!

Помещението за генераторите на хидроелектрическия обект „Джеймс бей“ смая сетивата на Шарл Сарвьо, докато той оглеждаше дванайсетте квадратни акра площ солиден гранит, издълбана на дълбочина сто и двайсет метра под земята. Трите реда огромни генератори, високи колкото пететажна сграда и задействани от водни турбини, бръмчаха с милиони киловата електричество. Сарвьо беше подобаващо изумен и изрази видимо впечатленията си за удоволствие на директорите на „Квебек хидро пауър“.

Това беше първото му посещение на обекта, откакто бе избран за министър-председател на Канада, и задаваше всички очаквани въпроси.

— Колко електрическа енергия произвежда всеки един генератор?

Пърсивал Стъки, главният директор, пристъпи крачка напред и отговори:

— Петстотин хиляди киловата, господин министър-председател.

Сарвьо кимна и по лицето му премина израз на одобрение. Това беше мимика на място, изкусен жест, оказал благотворно влияние по време на кампанията му за този пост.

Беше хубав мъж в очите както на мъжете, така и на жените и вероятно би спечелил битка срещу Джон Ф. Кенеди или Антъни Идън. Светлосините му очи притежаваха хипнотично качество, а остро изсечените черти на лицето изпъкваха още повече благодарение на гъстата сива коса, сресана в модерен, но небрежен стил. Спортната му фигура, средна на ръст, беше мечтата на всеки шивач, но той не се ползваше от услугите на шивачи, предпочиташе да купува костюмите си от щендерите в универсалните магазини. Това беше само една от индивидуалните особености на характера му, на която не изменяше, за да могат канадските гласоподаватели да я забележат.

Като кандидат, постигнал споразумение с либералите, с партията за независима Канада и с партията на френскоговорещите „Кебекоа“, през първите три години на управлението си той бе действал като политически въжеиграч, за да запази целостта на провинциалните граници на страната. Сарвьо гледаше на себе си като на втори Линкълн, борещ се да поддържа единство и да не допуска разцепление на нацията. Само заплахата от армията му можеше да обуздава крайните сепаратисти. Апелът му за силно централно правителство обаче, все повече удряше на глухо.

— Може би ще искате да разгледате и командния център — предложи директорът Стъки.

Сарвьо се обърна към главния си секретар.

— Как сме с времето?

Иън Джефри, млад човек, наближаващ трийсетте, със сериозно лице, погледна часовника си.

— Доста попритиснати, господин министър-председател. След половин час трябва да сме на летището.

— Все пак можем да сгъстим малко програмата си — усмихна се Сарвьо. — Ще бъде жалко да пропуснем нещо, което си заслужава да видим.

Стъки кимна и ги покани с ръка да се упътят към асансьора. След десет етажа над генераторното помещение Сарвьо и придружаващите го слязоха пред врата с надпис: „САМО ЗА ПЕРСОНАЛА С КЛЮЧ-КАРТИ“. Стъки свали пластмасовата карта, която висеше на шнур на врата му и я пъхна в процепа под дръжката на вратата. После се обърна с лице към групата.

— Съжалявам, господа, но поради тясното пространство на командния център с мен може да влезе само министър-председателят.

Охраняващите министър-председателя понечиха да възразят, но Сарвьо ги възпря с ръка и последва Стъки през вратата и по дългия коридор, в дъното на който процедурата с ключ-картата бе повторена.