Клайв Къслър - Нощно издирване

Това беше и за добро, и за зло.

От една страна, бялата завеса щеше да прикрива действията им, но от друга, им предоставяше само няколко скъпоценни секунди, за да се прицелят и изстрелят ракетите към бързодвижещия се обект. Над тях излетя реактивен самолет на британските авиолинии и Глай засече времето на преминаването му, преди машината да бъде погълната от облаците. Едва шест секунди. Не е достатъчно, помисли си той мрачно. Двете директни изстрелвания едва щяха да се вместят във времето.

Той изчисти снега от гъстата си коса с пясъчен цвят и свали бинокъла от квадратното си яркочервено лице. На пръв поглед то беше по момчешки приятно с топлите си кафяви очи и решителната брадичка. При по-внимателно вглеждане обаче от всички черти най-много се набиваше носът — широк и крив от множество счупвания по време на улични побоища, той се мъдреше между бузите по особено привлекателен начин, въпреки грозотата си. По необясними причини жените го намираха за очарователен, дори секси.

Малкото радио в джоба на пухената му шуба изпука.

— Диспечерът вика старшия бригадир.

Глай натисна предавателния бутон.

— Говори, диспечер!

Клод Моран, тънък като тръстика сипаничав марксист, който работеше като секретар на генерал-губернатора, нагласи слушалката на приемника си и започна да говори тихо в закачения за ревера му микрофон, като не изпускаше от поглед през остъклената тераса движението на самолета по пистата.

— Товарът с тръбопровода пристигна, бригадире. Готов ли си да го приемеш?

— Кажи кога — отвърна Глай.

— Товарната кола ще тръгне веднага щом докерите разтоварят пратката от Щатите.

Невинно звучащият разговор имаше за цел да подведе всеки, който попаднеше случайно на същата честота. Глай изтълкува двойственото съобщение на Моран в смисъл, че самолетът на министър-председателя е втори поред за излитане след пътническия реактивен самолет на американските авиолинии.

— Добре, диспечер. Уведоми ме, когато товарният автомобил напусне дока.

Глай не изпитваше лична омраза към Шарл Сарвьо. За него министър-председателят беше просто едно име от вестниците. Глай дори не беше канадец.

Беше роден във Флагстаф, Аризона, в резултат на чифтосването на професионален борец с едва минала пубертета дъщеря на областния шериф. Детството му премина като същински кошмар от страдания и бой с камшик, нанасяни от дядо му. За да оцелее, Глай стана много силен и як. Съдбоносният ден дойде, когато преби до смърт шерифа и избяга от щата. Оттогава всеки час се превърна в борба за живот. Започна с претършуване джобовете на пияници в Денвър, после поведе банда крадци на автомобили в Лос Анджелис, след това се прехвърли в Тексас, където ограбваше по пътищата автомобили — цистерни с бензин.

Глай не се смяташе за убиец. Предпочиташе да го наричат координатор. Той беше човекът, когото повикваха, след като всички други се проваляха — беше водач на професионалисти и се славеше с хладнокръвната си изпълнителност.

На панорамната тераса Моран приближи лице до прозорците, докато дъхът му не замъгли стъклото. Самолетът на Сарвьо като че ли се стопи в снега, който се сипеше върху пътеката за рулиране, отвеждаща към началото на пистата.

— Бригадире!

— Да, диспечер.

— Съжалявам, но не виждам как ще успея да оформя документите, за да ти кажа точния час на пристигането на тръбопровода.

— Разбрано — отвърна Глай. — Обади ми се, след като се наобядваш.

Моран не потвърди. Той взе асансьора надолу, за главната зала, излезе навън и махна на едно такси. Седнал на задната седалка, си позволи удоволствието да запали цигара и се запита какво по-високо назначение в новото квебекско правителство да поиска за досегашните си услуги.

На игрището за голф Глай се обърна към мъжете, готвещи се да изстрелят ракетите. С подпряно в снега коляно, всеки беше притиснал око в мерника на пусковата уредба.

— Още едно излитане има преди целта — предупреди ги той.

Почти пет минути изминаха, докато Глай чу в далечината тътена на реактивни двигатели, които се напрягаха да вдигнат товара си от заснежения асфалт. Погледът му се мъчеше да проникне през бялата стена в очакване да види червено-синия отличителен знак на американския въздушен лайнер.

Твърде късно му просветна в ума, че самолетите на държавните глави ползват предимство пред редовните пътнически полети. Твърде късно, защото познатото червено-бяло канадско кленово листо вече се открои сред завесата от сняг.