Клайв Къслър - Нощно издирване

Когато стаята се изпразни, Сарвьо понечи да каже нещо, но тялото му се изпъна от силна болка.

— Ще повикам доктора — изплаши се тя.

— Чакай! — изстена той през стиснати зъби. — Трябва да ти дам нареждания.

— Не сега, скъпи мой. По-нататък, когато позаякнеш.

— Обектът „Джеймс бей“.

— Слушам, Шарл — угоди му тя. — Обектът „Джеймс бей“.

— Командната кабина над залата за генераторите… да бъде засилена охраната й. Кажи на Анри.

— На кого?

— На Анри Вийон. Той знае какво да направи.

— Обещавам ти, Шарл.

— Голяма опасност грози Канада, ако зловредни хора открият… — Изведнъж лицето му се изкриви и той застена, притискайки дълбоко глава във възглавницата.

Даниел не беше достатъчно силна, за да наблюдава страданието му. Стаята се завъртя пред очите й. Тя закри лицето си с ръце и отстъпи назад.

— Макс Рубе. — Той дишаше на пресекулки. — Кажи на Анри да се посъветва с Макс Рубе.

Даниел не можеше да издържа повече. Обърна се и побягна в коридора.

Доктор Ериксън седеше зад бюрото си и преглеждаше медицинските картони на Сарвьо, когато чу сестрата да влиза в кабинета му. Тя постави чаша кафе и чинийка с понички до него.

— Остават десет минути до пресконференцията, докторе.

Ериксън потърка очи и погледна часовника си.

— Вероятно репортерите вече нервничат.

— По-скоро са настроени войнствено — отвърна сестрата. — Като нищо щяха да съборят сградата, ако кухнята ги беше оставила гладни. — Тя млъкна, докато отваряше една чанта с дрехи. — Жена ви изпраща костюм и чиста риза. Каза, че много държи да се представите в най-добрия си вид, когато застанете пред телевизионните камери, за да съобщите за състоянието на министър-председателя.

— Има ли някаква промяна при него?

— Почива си добре. Доктор Мънсън му би наркотик веднага след като мадам Сарвьо си тръгна. Красива жена, но не издържа на такива гледки.

Ериксън взе една поничка и безцелно я загледа.

— Трябва да съм бил луд, за да се поддам на настойчивостта на премиера да му назнача стимулант толкова скоро след операцията.

— Какво смятате, че е имал предвид?

— Нямам представа. — Ериксън стана и свали сакото си. — Но каквато и да е причината, бълнуването му беше повече от очевидно.

Даниел слезе от ролс-ройса и притича към представителното жилище на канадския държавен глава. В нейните очи външният вид на триетажната каменна постройка изглеждаше студена и мрачна като от описание в роман на Емили Бронте. Мина през дългото фоайе с висок таван и традиционна мебелировка и тръгна нагоре по широкото вито стълбище към спалнята си.

Тя беше нейното убежище, единствената стая в къщата, която Шарл й позволи да обзаведе по неин вкус. Сноп светлина от банята падаше върху една издутина на леглото. Даниел затвори вратата към коридора и докато плахо се навеждаше над нея, страх, примесен с гореща вълна изведнъж жегна стомаха й.

— Ти си луд, че си дошъл тук! — промълви тя.

Усмивка разкри блестящи зъби на слабата светлина.

— Чудно ми е колко ли жени на земята в момента казват същото на любовниците си.

— Полицаите, охраняващи резиденцията…

— … са лоялни французи, които мигом стават слепи и глухи.

— Трябва да си вървиш.

Издутата завивка се отметна и разкри тялото на гол мъж, който се надигна до седнало положение в леглото. Той протегна ръце и рече:

— Ела при мен, ma nymphe 1 1 Нимфо моя (фр.). — Б.пр. .

— Не… не тук. — Дрезгавите нотки в гласа й издаваха разбудена страст.

— Няма от какво да се страхуваме.

— Шарл е жив! — изведнъж проплака тя. — Не разбираш ли? Шарл е все още жив!

— Знам — отвърна той равнодушно.

Пружините на леглото изскърцаха, когато той спусна крака на пода и затупка безшумно по килима. Имаше страхотно тяло — огромните издути мускули, изграждани равномерно пласт по пласт в продължение на години редовна гимнастика, изпъкваха вълнообразни и стегнати под кожата. Той вдигна ръка, прокара пръсти през изкуствената си коса и я свали. Черепът му бе избръснат, както и всички окосмени части на тялото му. Краката, гърдите и срамната област блестяха оголени и гладки. Той хвана главата й между железните си ръце и притисна лицето й в твърдите мускули на гърдите си. Тя вдъхна аромата на мускус от тънкия слой масло за тяло, с което той винаги се мажеше, преди да се любят.

— Не мисли за Шарл! — Гласът му прозвуча заповеднически. — За теб той повече не съществува.

Даниел почувства животинската сила, която се излъчваше от порите му. Главата й се замая, когато я обзе пламенно желание към този обезкосмен звяр. Жарта между краката й се разгоря и тя се отпусна в прегръдките му.