Клайв Къслър - Нощно издирване

— Аз бях омъжена. Преди шест години. За един полковник от морската пехота. И още нося белезите от този брак.

— Физически или психически?

— И двете.

Милдред преустанови темата и вдигна талашитената касетка, в която се поместваха документите, за да види каталожния номер.

— Много правилно сте се насочила. Тази папка съдържа по-голямата част от военноморската кореспонденция на Уилсън.

— Извлякох всичко възможно от нея — каза Хайди. — Можете ли да се сетите за още нещо, което вероятно съм пропуснала?

Милдред се загледа за миг в пространството.

— Едва ли. Но изчакайте ме десет минути.

Тя се върна след пет минути с друга касетка в ръка.

— Това са непубликувани материали, които още не са и картотекирани — поясни тя с горда усмивка. — Може би си струва да им се хвърли по едно око.

Хайди прегледа внимателно пожълтелите писма. Повечето бяха писани собственоръчно от президента. Съдържаха съвети към трите му дъщери, обяснения за противопоставянето му на Уилям Дженингс Брайън 3 3 Уилям Дженингс Брайън (1860 — 1925) — виден американски адвокат и политик. — Б.пр. за основаването на Тамани Хол 4 4 Мощна демократическа организация с политически характер, основана в Ню Йорк през 1789 година и едноименен мъжки клуб, който и до днес се използва от Демократическата партия. — Б.пр. по време на Демократическата конвенция от 1912 година, лични послания до Елън Луис Аксън, първата му съпруга, и до Едит Болинг Галт, втората му съпруга.

Петнайсет минути преди затварянето на читалнята Хайди разгърна писмо, адресирано до Хърбърт Хенри Аскуит, тогавашния министър-председател на Англия. По целия лист личаха неравни гънки, сякаш навремето е бил силно смачкан на топка. Носеше дата 4 юни 1914 година, но нямаше никакъв печат, което предполагаше, че писмото изобщо не е било изпращано.

Тя се съсредоточи върху четливо изписания текст.

Скъпи Хърбърт,

След като официално подписаните копия на нашия договор, изглежда, са се изгубили и ти си бил подложен на гневни критики от страна на членовете на твоя кабинет, вероятно нашата сделка никога няма да се осъществи. И тъй като официалния документ не излезе наяве, аз наредих на моя секретар да спира всяко споменаване на нашия пакт. Чувствам, че тази необичайна стъпка е някак неохотно оправдана, понеже моите сънародници имат силно развито чувство за собственост и никога не биха стояли със скръстени ръце, ако знаеха със сигурност, че…

Дълбока гънка минаваше през изречението и заличаваше написаното. Писмото продължаваше с нов ред.

По молба на сър Едуард и със съгласието на Брайън аз вписах държавните облигации, внесени за твоето правителство от нашата съкровищница, под формата на заем.

Твой приятел,

Хайди тъкмо щеше да остави писмото настрана, тъй като то нямаше връзка с военноморските въпроси, когато любопитството върна погледа й към думите „възпира всяко споменаване на нашия пакт“.

Тя остана замислена над тях близо минута. След двегодишно задълбочено изследване, имаше чувството, че познава Удроу Уилсън едва ли не като свой любим чичо и не бе открила нищо в характера на бившия президент, което да предполага машинации от рода на „Уотъргейт“ по време на мандата му.

Удари звънецът, предупреждаващ за затварянето на читалнята след десет минути. Хайди бързо преписа писмото върху жълтата страница на бележника си. После върна двете касетки с папки на заемното гише при изхода.

— Натъкнахте ли се на нещо полезно? — попита я Милдред.

— Следа от дим, която не очаквах — отвърна неопределено Хайди.

— Къде отивате оттук?

— Във Вашингтон… В Държавния архив.

— Успех! Надявам се да направите голям удар.

— Удар ли?

— Като разкриете пропусната от недоглеждане ценна информация.

Хайди сви рамене.

— Знае ли човек какво може да излезе от това!

Тя не бе възнамерявала да тълкува смисъла на старото писмо на Уилсън.

Но сега, след като вратата се бе открехнала, реши, че си струва да надникне вътре.

Сенатският историк се облегна назад на стола си.

— Съжалявам, капитан, но на таванския етаж на Капитолия нямаме място за съхранение на конгресна документация.

— Разбирам — каза Хайди. — Вие държите само стари снимки.

Джак Мърфи кимна.

— Да, разполагаме с доста обширна колекция от снимки, отнасящи се до правителствени дейности още от хиляда осемстотин и четирийсета година насам. — Той безцелно въртеше в ръце едно преспапие върху бюрото. — Проверихте ли в Държавния архив? Те имат доста голямо хранилище за такива материали.