Клайв Къслър - Нощно издирване

Слънцето се процеждаше през полудръпнатите пердета и пропълзяваше върху двете преплетени тела върху леглото. Даниел лежеше, притиснала голата му глава върху гърдите си, черната й коса бе разпиляна върху възглавницата като разтворено ветрило. Целуна няколко пъти гладкото теме, после се размърда.

— А сега трябва да си тръгваш — каза тя.

Той изпъна ръка върху корема й и обърна будилника до леглото към светлината.

— Осем часа — още е рано. Ще си тръгна към десет.

Очите й се изпълниха с безпокойство.

— Репортерите се навират къде ли не. Трябваше да си тръгнал преди няколко часа, докато беше тъмно.

Той се прозя и седна.

— Десет часа сутринта е съвсем прилично време да бъде видян в официалната резиденция стар приятел на семейството. Никой няма да забележи, ако си тръгна по-късно. Ще се смеся с тълпата от загрижени членове на парламента, които в момента си проправят път тук, за да предложат услугите си на съпругата на премиера в тежък за нея момент.

— Ти си едно капризно животно — рече тя, издърпвайки към раменете си спалната завивка. — Както в един момент си нежен и любвеобилен, така в следващия си студен и пресметлив.

— Колко бързо жените сменят настроението си на сутринта след любовната нощ. Питам се дали щеше да си наполовина толкова опърничава, ако Шарл бе загинал със самолета.

— Ама че нескопосно свършена работа! — възкликна гневно тя.

— Наистина нескопосно свършена работа. — Той сви рамене.

По лицето на Даниел се изписа студен, решителен израз.

— Едва когато Шарл легне в гроба, Квебек ще стане независима социалистическа нация.

— Да не би да искаш мъжът ти да умре заради една кауза? — попита той скептично. — Нима любовта ти се е превърнала в такава омраза, че той вече не представлява нищо за теб, освен някакъв символ, който трябва да бъде заличен?

— Между нас никога не е имало любов. — Тя извади цигара от кутията върху нощното шкафче и я запали. — От самото начало интересът на Шарл към мене се изразяваше единствено в необходимостта му от политическо предимство. Социалното положение на семейството ми му предостави достъп до висшето общество. Аз донякъде му придавах изисканост и стил. Но иначе не съм била за Шарл нищо друго, освен инструмент за изпъкване на личността му в обществото.

— Защо се омъжи за него?

Тя дръпна от цигарата си.

— Каза ми, че един ден ще стане министър-председател и аз му повярвах.

— А после?

— Много късно разбрах, че Шарл не е способен да изпитва нежност. Навремето очаквах да откликне на чувствата ми. Сега настръхвам от ужас всеки път, когато ме докосне.

— Гледах по телевизията пресконференцията в болницата. Лекарят, когото интервюираха, разправяше как твоята тревога и загриженост за Шарл трогнали сърцата на лекарския екип.

— Беше чист театър — разсмя се тя. — Много ме бива в това отношение. Но не забравяй, че съм репетирала в продължение на десет години.

— Шарл каза ли ти нещо интересно по време на свиждането?

— Нищо смислено. Току-що го бяха докарали от реанимационната. Съзнанието му още бе замаяно от упойката. Говореше безсмислици, разрови се в миналото си, спомни си за автомобилната катастрофа, в която загина майка му.

Любовникът на Даниел се изхлузи от леглото и влезе в банята.

— Е, поне не е избъбрил някои държавни тайни.

Тя отново дръпна от цигарата си и остави дима да се процежда през ноздрите й.

— Може и да е избъбрил.

— Говори тогава — подкани я той от банята. — Чувам те и оттук.

— Шарл ми нареди да предам да подсилиш охраната в „Джеймс бей“.

— Пълни глупости! — разсмя се той. — Те разполагат с двойно повече от необходимата охрана, която покрива едва ли не всеки квадратен сантиметър.

— Той нямаше предвид целия обект, само командната кабина.

Той се показа на вратата, попивайки голата си глава с хавлиена кърпа.

— Коя командна кабина?

— Май че каза онази, дето се намирала над помещението за генераторите.

По лицето му се изписа недоумение.

— Допълни ли някакви подробности?

— След това промълви нещо като „голяма опасност грози Канада, ако зловредни хора открият…“.

— Ако открият какво?

Тя повдигна рамене в знак на неведение.

— Не довърши, защото го прониза силна болка.

— И това ли беше всичко?

— Не, настоя да се съветваш с някой си Макс Рубе.

— Макс Рубе? — повтори той със скептичен израз на лицето. — Сигурна ли си, че каза това име?

Тя се загледа в тавана, напрягайки мисълта си, после кимна.