Клайв Къслър: Атлантида открита

Лорън го погледна.

— Сигурно за първи път няма да можеш да си занесеш у дома сувенир на четири колела от твое приключение.

— Тя принадлежи на хората — сви рамене Пит.

Задържаха се още няколко минути край сноукруизера, като Пит и Джордино прехвърляха в ума си спомена за безумното прекосяване с нея по антарктическата пустиня. След това с неохота продължиха по пътеката към другите експонати. Когато стигнаха главния вход, Сандекър погледна часовника си.

— Е, аз трябва да вървя.

— Пламенно гадже ли? — подхвърли Джордино.

Не беше тайна, че откакто се бе развел преди много години, адмиралът се нареждаше сред най-преследваните от неомъжените жени самотници в града. Без да се обвързва, той умело успяваше да поддържа приятелство с представителките на нежния пол, без да им вдъхва празни надежди или да ги разочарова.

— Ще вечерям със сенатор Мери Конроу, а едва ли бих я нарекъл „пламенно гадже“.

— Ах, вие, хитрецо — усмихна се Лорън. — Мери е член на бюджетната комисия. Сигурно ще я предумате да гласува за увеличаване на бюджета на НЮМА.

— Това се нарича смесване на работата с удоволствието — каза Сандекър, целуна жените по бузите, но не подаде ръка на мъжете. Виждаше ги едва ли не всеки ден и не чувстваше за нужно да се държи дружески с тях, въпреки че за него Пит и Джордино бяха като синове.

— И ние си тръгваме — каза Пат. — Обещахме на Меган да я заведем на хамбургери и кино.

— Какво ще кажете за вечеря у дома в петък? — предложи Лорън, обвила с ръка кръста на Пат.

— Дадено. — Пат се обърна към Джордино. — Съгласен ли си, любими?

Джордино кимна.

— Лорън прави руло „Стефани“ — направо да си оближеш пръстите.

— Тогава ще е руло „Стефани“ — засмя се Лорън.

Слънцето клонеше към хоризонта, набъбвайки от малка златиста топка в огромна оранжева сфера. Пит и Лорън седяха в апартамента в хангара с по чаша текила „Дон Хулио“ в ръка и слушаха музика. Лорън се беше сгушила на дивана до Пит с подвити крака.

— Чудя се как могат да седят така жените — каза тя и отпи нова глътка от питието си.

— Как?

— Ами върху подвитите си крака. Ето, повече от това аз не мога да ги подвия, защото след малко ще почнат да ми изтръпват.

— Мъжете са като кучетата, а жените — като котките. Нашите стави са по-подвижни от вашите.

Пит вдигна бавно ръце нагоре и се протегна.

— Дотук с неделната ни почивка. Утре аз се залавям с докладите по океанографския проект, а ти започваш тривиалните си речи пред Конгреса.

— Догодина мандатът ми изтича — каза тя замислено. — Реших да не се кандидатирам отново.

Той я погледна с любопитство.

— Не ми ли спомена веднъж, че възнамеряваш да остарееш в Конгреса?

— Размислих. Като видях колко са щастливи Пат и Ал, осъзнах, че ако искам да имам деца, време ми е да си намеря някой добър човек и да се задомя.

— Не мога да повярвам на ушите си.

Тя му хвърли престорено питащ поглед.

— Не искаш ли да се ожениш за мен?

На Пит му трябваха няколко секунди, за да осмисли думите й.

— Доколкото си спомням, ти предложих брак в Сонора по време на един проект, но ти ми отказа.

— Било е тогава — подхвърли тя безгрижно.

— Повече не съм ти предлагал. Защо мислиш, че съм променил решението си?

Тя го погледна право в очите, за да разбере дали говори сериозно или просто се занася.

— Какво, шубето ли те хвана?

— Наистина ли мислиш, че ние с теб можем да променим начина си на живот? — попита той със сериозно лице. — Ти все още имаш място в Камарата на представителите и луксозна къща в Александрия. Аз имам апартамент и колекция от автомобили в стар ръждясал хангар, над който непрекъснато кацат и излитат самолети. Как е възможно да променим всичко това?

Тя обви ръце около раменете му и го загледа с премрежени от любов очи.

— Достатъчно време си играх на независима, свободна жена. Харесваше ми. Но вече трябва да стана практична. Ще ми се да осъществя и някои други проекти.

— Като какви например?

— Предложиха ми да стана директор на Националната фондация за малтретирани деца.

— Това пак си е работа. Ами начинът ни на живот?

— Можем да се редуваме — една седмица тук, една седмица в моя дом.

— И смяташ това за практично?

Тя изведнъж стана пренебрежителна.

— Не разбирам какъв ти е проблемът. Ние така или иначе прекарваме повечето си свободно време заедно.

Той я притисна до себе си и я целуна.

— Добре, щом тъй мило ме молиш, ще си помисля дали да се оженя за теб.