Клайв Къслър: Атлантида открита

Пит знаеше, че самолетът има достатъчно мощност да увеличи разстоянието от преследвачите си, но дванайсетметровият размах на крилете го поставяше в много неблагоприятно положение. Беше въпрос само на време, преди да блъсне някоя лека кола, товарен автомобил или електрически стълб.

Той продължаваше да криволичи покрай движението, което засега беше рехаво, но с приближаването на града щеше да става все по-натоварено.

С двата крака на спирачните педали и с дясната си ръка върху ръчната газ, той се пресегна с лявата ръка да вземе радиото и предаде сигнал за бедствие. Операторът в диспечерската кула на „Андрюс“ отговори и попита за местоположението му, тъй като не го виждаше на екрана на локатора. Като чуха „На Бранч авеню и наближавам магистралата Сюитлан“, диспечерите решиха, че си имат работа със смахнат и му наредиха веднага да остави радиото. Пит обаче настоятелно ги помоли да се обадят в най-близкия полицейски участък — молба, която те с огромно удоволствие побързаха да удовлетворят.

Бавната и точна стрелба на Джордино най-накрая даде резултат. Той улучи дясната гума на първия мерцедес и колата поднесе настрани, заора в канавката и се преобърна три пъти, преди да спре на покрива си сред облак прах. Другият мерцедес продължи неотклонно напред, застигайки самолета, тъй като Пит бе намалил скоростта поради увеличаващото се автомобилно движение.

В този момент се разнесоха далечни сирени и след малко той видя червени и сини лампи да се задават по насрещното платно. Полицейските коли пресякоха затревената ивица, разделяща магистралата, обърнаха на метри зад задната броня на мерцедеса, подминаха го и запрепускаха след самолета, който според полицаите беше в ръцете или на наркоман, или на пиян.

Отначало полицаите не забелязаха куршумите, изстрелвани от двамата мъже през отворените странични прозорци на мерцедеса. Осъзнаха се едва когато куршумите направиха на решето капаците на двигателите на колите им и ги извадиха от строя. Те отбиха по инерция колите си край банкета на магистралата и смаяни загледаха пушека, излизащ изпод капаците.

— Ония спряха ченгетата! — извика Джордино от мястото си.

Явно, че нямат намерение да се откажат от свещените си реликви, помисли си Пит, когато видя мерцедеса да се изравнява с пилотската кабина. Градушка от куршуми се посипа върху носовия обтекател пред него. Но приближаването на колата тъй близо до самолета беше грешка. С двата автомата в ръце Джордино започна да изпразва пълнителите в комбито. Улучи шофьора, който захлупи лице върху кормилото. Колата излезе от лентата и се блъсна в огромен камион с ремарке, натоварено с гюмове мляко. Задните колела на тежкия камион минаха върху мерцедеса, премазаха колата и двамата мъже в нея и подминаха, като оставиха след себе си останките й да се пръснат на плоски назъбени парчета по платното.

— Вече можеш да намалиш — извика ликуващият Джордино. — Полицейският отряд го няма вече.

— Ти си бил много по-добър стрелец, отколкото те мислех — каза Пит и измести назад ръчната газ, колкото да намали скоростта. Едва когато се увери напълно, че след него няма преследвачи, той отби самолета по широка затревена площ на парка „Форт Дейвис“ и изключи двигателите.

Само след минути бяха заобиколени от десетина полицейски коли на окръг Колумбия и лежаха проснати на земята с ръце зад гърба, оковани в белезници. По-късно, когато бяха отведени в най-близкия полицейски участък и разпитани от двама следователи, които решиха, че историята им е подходяща за продължение на „Алиса в страната на чудесата“, Пит ги склони да му разрешат да се обади по телефона.

— Имате право само на един разговор — предупреди го следователят лейтенант Ричард Скот.

— Ще ви бъда благодарен, ако вие се обадите вместо мен — каза Пит.

Следователят включи телефонен апарат в стаята за разпити и се обърна към Пит.

— Кой е номерът?

— Не го помня наизуст, но от „Справки“ ще ви дадат номера на Белия дом.

— Вижте, уморих се от вашите глупости — въздъхна уморено Скот. — Кажете кой номер да набера.

Пит втренчи в него студен поглед.

— Говоря съвсем сериозно. Обадете се в Белия дом, поискайте да ви свържат с началника на президентския кабинет и му кажете, че ние, заедно със свещените реликви, се намираме в полицейски участък на Потомак авеню.

— Будалкате ли ме?

— Ако бяхте проверили кои сме, щяхте да узнаете, че сме високопоставени служители на НЮМА, а не издирвани престъпници.