Клайв Къслър - Атлантида открита

Чилийското правителство на бърза ръка си присвои четирите им гигантски кораба. След като фиордът беше разширен, за да могат да излязат в открито море, гигантските суперкораби започнаха да кръстосват седемте морета, превозвайки пътници и такива огромни товари, за каквито само преди няколко години беше немислимо да бъдат качени на плавателен съд. „Улрих Волф“ беше продаден на конгломерат от корабни линии за обявените три милиарда долара. След дребни модификации той беше пуснат на вода като туристически кораб град за околосветски пътешествия с краткосрочно наемане на каюти, апартаменти и съвместни владения.

Другите три гигантски кораба бяха закупени от товарни транспортни линии и нефтени компании и скоро се превърнаха в позната гледка в малкото големи пристанища, които можеха да ги приемат. Тъй като тези морски левиатани се оказаха доходоносни, не след дълго започна строежът на нови шест подобни плавателни съда.

Адмирал Сандекър заедно с Пит, Лорън Смит, Джордино и Пат, които бяха дошли да помогнат за подреждането на аменейските надписи, бяха сред важните личности, поканени на закритото представяне на експонатите преди официалното откриване на изложбата. Независимо че ги бяха виждали толкова пъти, Пит и Джордино отново се удивиха на изложените съкровища. Всеки, който ги погледнеше, не можеше да повярва, че те идват от народ, изчезнал преди девет хиляди години, много преди да възникнат повечето праисторически цивилизации от каменния век.

„Гвоздеят“ на изложбата беше групата съвършено запазени мумии на аменейски владетели, открити на остров Сен Пол, подредени под голяма стъклена ротонда. Всеки се прехласваше на гледката. Пит се улови, че се пита дали някой от тези древни хора не е негов пряк прародител.

Пет часа по-късно те излязоха от изложбата през страничен охраняем вход и тръгнаха по пешеходната алея към новопостроения Транспортен музей „Смитсониън“. Лорън, изглеждаше ослепително с късата си светлосиня копринена рокля без ръкави, която разкриваше красивите й, загорели от слънцето крака. Пит беше облечен със зелена риза за голф и светлокафяви памучни панталони. Най-небрежно бяха облечени Ал и Пат — с памучни фланелки и къси панталони. Държаха се за ръце като млади влюбени и вървяха последни от групата, водена от адмирал Сандекър, който пушеше неизменната си гигантска пура.

— Кога заминаваш пак за залива Окума? — обърна се Лорън към Пат.

— Следващата седмица.

Лорън се усмихна на Джордино.

— Ето как тръгва любовният ти живот.

— Ама ти не разбра ли? Адмиралът ме праща отново в древния град със задачата да проуча и направя бележки за мореплавателните дейности на аменеите, за да бъдат вкарани в компютърните архиви на Хирам Йегър. Двамата с Пат ще работим заедно следващите шест месеца.

— Значи оставаме само ти и аз. — Лорън стисна ръката на Пит.

— Не за дълго — целуна я по косата Пит. — След две седмици заминавам да ръководя проект, имащ за цел да проучи подводен вулкан на югозапад от Хаваи.

— Колко време ще отсъстваш?

— Не повече от три седмици.

— Е, все ще изкарам три седмици без теб — усмихна се едва-едва Лорън.

Те пресякоха Джеферсън Драйв между колите и влязоха в Транспортния музей. Вътре върху открита площ от четири акра бяха изложени стотици превозни средства, датиращи от 1890 година насам. Бяха подредени в хронологичен ред — от първите медни коли до най-съвременните. Освен автомобили тук имаше и всякакви други превозни средства, представени от производителите на товарни коли, селскостопански машини, мотоциклети, велосипеди.

Бисерът на колекцията беше сноукруизерът на адмирал Бърд. Той беше разположен в галерия на метър и половина под основното ниво, за да може публиката да наднича през прозорците и отворените врати. Новата му червена боя и оранжева ивица блестяха на горното осветление и разкриваха голямата машина в цялото й великолепие.

— Наистина са си свършили майсторски работата по възстановяването й — отбеляза Пит.

— Не е за вярване — смънка Джордино, — като знам в какъв вид я оставихме.

Погледът на Сандекър пробяга от единия до другия край на колата.

— Великолепно творение на машинната индустрия. Какви съвременни линии за кола, произведена преди близо шейсет години.

— Представям си на какво ще е способна с тази мощност от шестстотин конски сили на новите й турбодизели — рече замислен Джордино.

— Бих дал дясната си ръка, за да я добавя към колекцията си — въздъхна тъжно Пит.