Клайв Къслър - Атлантида открита

Дълбоко съм благодарен на майор Джо Андржевски (в оставка) за щедрите му и ценни съвети към специалните сили.

Изказвам също благодарност на К. Ерик Дрекслър и Кристин Петерсън, водещи специалисти по нанотехнологията, за техните напътствия, и на Джон Стивънс, който ме преведе през лабиринта на рудника „Пандора“. Благодаря и на полковник Хауард А. Бюкнър, Доналд Сир, Греъм Ханкок, Чарлс Хапгуд и Платон, чиито книги и думи бяха безценни за мен, както и на Пол Молар, който ми услужи със своя невероятен „Скайкар“.

7120 г. пр.Хр.

Там, където днес е Хъдсъновия залив, Канада

Нашественикът дошъл от отвъдното. Мъглявинно небесно тяло, древно колкото самата вселена, то се родило сред огромен облак от лед, скали, прах и газ, когато преди 4.6 милиарда години се образували външните планети на слънчевата система. Скоро след като пръснатите му частици замръзнали в твърда маса с диаметър километър и шестстотин метра, то потеглило безшумно през празното пространство на орбитално пътешествие, което отново го отвело около далечно слънце и на половината път до най-близките звезди — пътешествие, продължило много хиляди години.

Сърцевината, или ядрото на кометата, представлявала конгломерат от замръзнала вода, въглероден окис, метан и назъбени блокове от металоносни скали. Ядрото можело да бъде точно описано като мръсна снежна топка, хвърлена в пространството от божията ръка. Но когато то се завихрило покрай слънцето и поело по обратния си път отвъд външния обсег на слънчевата система, слънчевата радиация реагирала със своето ядро и така се стигнало до метаморфоза. Грозното патенце изведнъж се превърнало в красиво създание.

Когато то започнало да абсорбира слънчевата топлина и ултравиолетовата светлина, се образувала една дълга запетая, която бавно прераснала в огромна светеща синя опашка. Тя се извила и разтеглила зад ядрото на разстояние 144 милиона километра. Друга по-къса опашка с ширина 1.6 милиона километра също се материализирала и се извила от двете страни на по-голямата опашка като перки на риба.

Всеки път, когато кометата минавала покрай слънцето, загубвала част от леда си и ядрото й намалявало. Най-накрая, след още 200 милиона години, когато загубила всичкия си лед, тя се разпаднала във вид на облак от прах и се превърнала в няколко малки метеорита. Кометата обаче никога не излязла от орбита извън слънчевата система, нито продължила да обикаля отново около слънцето. На нея не й била отредена бавна, студена смърт някъде далече в черното пространство. В рамките само на няколко минути животът й угаснал. Но при последната си орбита кометата минала на 1 440 000 километра от Юпитер, чиято огромна гравитационна сила я изместила по курс, водещ до неминуем сблъсък с третата планета от слънцето — планета, наричана от обитателите й Земя.

Навлизайки в атмосферата на Земята под ъгъл 45 градуса със скорост 208 000 километра, която се увеличавала прогресивно поради силата на гравитацията, кометата, с маса четири милиарда тона и широчина 16 километра, започнала да се разпада на части поради триенето, причинено от огромната скорост. Седем секунди по-късно, обезформената комета се превърнала в ослепително огнено кълбо и се разбила в земната повърхност, причинявайки неописуеми последици. В резултат на внезапно освободената от сблъсъка кинетична енергия се появила огромна масивна вдлъбнатина, два пъти по-голяма от остров Хаваи.

Цялата земя се разтърсила от сеизмичния удар със сила 12.0 Милиони тонове вода, седимент и отломъци изригнали нагоре и през дупка в атмосферата над мястото на удара стигнали до стратосферата заедно с огромен фонтан от разпрашена пламтяща скала, изхвърлена в по-къси орбитални траектории, след което се посипали обратно върху земята във вид на дъжд от ярки метеорити. Огнените бури унищожили горите в света. Дремещите в продължение на хиляди години вулкани изригнали и покрили милиони квадратни метра площ с течна лава, чиято дебелина достигнала над триста метра. Разразилите се силни ветрове изхвърлили в атмосферата, а след това и до всеки ъгъл на земното кълбо такова огромно количество гъст пушек и отломъци, че слънцето останало закрито в продължение на близо година. Температурата рязко спаднала под точката на замръзването, пълен мрак обгърнал Земята. Климатичната промяна във всеки край на света настъпила буквално мигновено. Температурите в просторните ледени полета и северни ледници се повишили до 35–40 градуса и причинили бързото им топене. Животните, привикнали на климата на тропическите и умерените зони, загинали за една нощ. Много от тях, като мамонтите, замръзнали там, където пасели през топлото лято, с все още несмлени в стомаха им трева и цветя. Дърветата, заедно с листата и плодовете им, също замръзнали на секундата. Дни наред от черните небеса падали риби, които били изхвърлени от водата по време на сблъсъка.