Клайв Къслър: Атлантида открита

Мендър се загледа във видението, призрачнобяло под гробницата си от лед.

— Мисля, че си права. Настина има очертанията на много стар търговски кораб, някъде от края на 1770 година.

— Предлагам да го огледаме, капитане — обади се първият помощник-капитан Натан Бигелоу. — Може все още да има провизии, които ще ни помогнат да изкараме до пролетта.

— Те вероятно ще са осемдесетгодишни — въздъхна тежко Мендър.

— Но студът ще ги е запазил — напомни му Роксана.

Той я погледна нежно.

— Ти достатъчно се настудува, скъпа моя женичке. Ще пратя един от мъжете да те заведе до „Паловерде“.

— Не, съпруже — възрази решително Роксана, надвила умората. — Смятам да видя каквото има за гледане — и преди капитанът да отвърне нещо, тя се спусна по склона на ледения хълм и пое към изоставения плавателен съд.

Мендър огледа мъжете от екипажа си и сви рамене.

— Далеч съм от мисълта да споря с любопитна жена.

— Изоставен кораб — отбеляза Бигелоу. — Жалко, че е заклещен завинаги в ледовете, иначе можехме да го върнем в пристанище и да претендираме за спасителните права.

— Твърде е стар, за да струва много — отвърна Мендър.

— Ей, мъже, защо стоите в студа и приказвате празни приказки? — провикна се Роксана, подканяйки ги нетърпеливо с ръка. — Дайте да побързаме, преди да се е разразила друга буря.

Крачейки възможно най-бързо по леда, мъжете стигнаха до изоставения кораб и видяха, че натрупаният върху корпуса му лед ги улесняваше да се качат на горните фалшбордове и да се прехвърлят над планширите. Роксана, съпругът й и моряците се озоваха на квартердека, който беше покрит с тънък пласт лед. Мендър се огледа наоколо и поклати глава в знак на почуда.

— Удивително е, че корпусът му не се е разцепил от леда.

— И през ума не ми е минавало, че ще стъпя на палубата на такъв тип кораб — смънка под носа си един от моряците. — Положително е строен много преди да се е родил дядо ми.

— Доста добър кораб — заговори бавно Мендър. — По моему тежи най-малко деветстотин тона. Дълъг е четирийсет и пет метра и широк дванайсет метра.

Построен и оборудван в корабостроителница край река Темза, този работен кон сред британския търговски флот от края на осемнайсети век представляваше кръстоска сред корабите. Беше построен предимно за превоз на товари, но тъй като тогава е било времето на пиратите и мародерстване на военни кораби от враговете на Англия, той беше снабден и с артилерия. Освен че е бил предназначен за превоз на различни товари, той разполагаше и с каюти за пътници. Всичко на палубата бе сковано в лед. Оръдията стояха смълчани в амбразурите си, спасителните ризи бяха прилежно сгънати, всички капаци на люковете — плътно затворени.

Старият кораб излъчваше неземна, странна атмосфера. Той сякаш принадлежеше на друг свят. Безсмислен страх, че някакво древно и страшно създание ги очаква, обхвана стоящите на палубата моряци. И те, като всички мореплаватели, бяха суеверни хора. Всички, с изключение на Роксана, която преливаше от почти детински ентусиазъм, бяха изпълнени с дълбоко мрачно предчувствие.

— Странно — обади се Бигелоу, — по всичко изглежда, че екипажът е напуснал кораба, преди ледът да е започнал да го сковава.

— Съмнявам се — възрази Мендър с мрачно лице. — Спасителните ризи са си на място.

— Един бог знае какво ще заварим под палубата.

— Да идем да видим — покани ги развълнувана Роксана.

— Но без теб, мила. По-добре да останеш тук.

Жената му хвърли надменен поглед и бавно поклати глава.

— Няма да остана да ви чакам тук сама сред витаещите призраци.

— И да е имало призраци — намеси се Бигелоу, — те отдавна са замръзнали.

— Ще се разделим на две групи. Господин Бигелоу, вземете трима души и идете да огледате жилищните помещения на моряците и товарния отсек. Ние, останалите, ще слезем в пътническите и офицерските каюти в кърмата — разпореди се Мендър.

— Слушам, капитане — кимна Бигелоу.

Малка купчина от сняг и лед се бе натрупала пред вратата, водеща към кърмовите каюти, затова Мендър поведе Роксана и мъжете от своята група към най-високата задна палуба, където всички напънаха мускули, за да повдигнат заледения капак на кърмовия люк. След като го изтръгнаха и хвърлиха настрани, те предпазливо заслизаха по стълбата. Роксана вървеше непосредствено зад Мендър, държейки се за колана на тежката му шуба. Иначе бледата кожа на лицето й сега беше поруменяла от възбуда и очакване.