Клайв Къслър: Атлантида открита

— Стряскащо е — смънка Бигелоу.

— Като че ли е изваян от самия Сатана — промълви с благоговение един от моряците.

Без да се плаши, Роксана го взе и се вгледа в празните очни гнезда.

— Прилича ми на черно като абанос стъкло. Вижте и дракона, който излиза измежду зъбите.

— По моему това е обсидиан — каза Мендър, — само че не мога да си представя как е издялан…

Силен шум от пропукване прекъсна Мендър — ледът около кърмата на кораба се бе надигнал.

В същия момент един от моряците се спусна по стълбата от горната палуба, крещейки:

— Капитане, трябва бързо да се махаме от кораба! Появи се огромна пукнатина в леда и започват да се образуват езера! Ако не побързаме, може да останем тук завинаги!

— Всички обратно на борда! — заповяда Мендър, без да губи време. — Бързо!

Роксана загърна черепа с шала си и го пъхна под мишница.

— Нямаме време за сувенири — скастри я Мендър, но тя подмина острата му забележка и отказа да се раздели с черепа.

Избутвайки Роксана пред тях, мъжете забързаха нагоре по трапа към горната палуба и скочиха от нея върху леда. С ужас видяха как твърдото допреди малко ледено поле сега се огъваше и разцепваше, образувайки езера наоколо. Пукнатините се превръщаха в криволичещи потоци и реки от нахлуващата между ледените блокове морска вода. Никой не бе подозирал, че ледената маса може да се разтапя толкова бързо.

Като се движеха в подножието на надигащите се ледени блокове, някои от които достигащи височина дванайсет метра, и прескачаха пукнатините, преди да се разширят и да направят придвижването им невъзможно, мъжете и Роксана тичаха така, сякаш бяха подгонени от зловещи духове на ада. Страховитата гледка и неописуемите звукове от остъргващи се един в друг ледени блокове ги изпълваха с ужас. Придвижването им беше изтощително; при всяка стъпка краката им затъваха в петнайсетсантиметрова снежна покривка, натрупана върху равните повърхности на плаващата ледена маса.

Отново излезе вятър и стана невероятно топло — толкова топло не им е било, откакто корабът бе заклещен сред ледовете. След като изминаха тичешком около два километра, всеки беше готов да рухне от изтощение. Виковете на останалите на борда на „Паловерде“ моряци, които ги насърчаваха да бързат, им вливаха нови сили. После изведнъж им се стори, че усилията им да стигнат до кораба са напразни. Последната пукнатина в леда пред тях, отделяща ги от безопасността на „Паловерде“, като че ли ги надви. Беше се разширила до шест метра — разстояние, невъзможно да бъде прескочено, и продължаваше да се разширява с по трийсет сантиметра след всеки трийсет секунди.

Като видя в какво затруднение изпаднаха колегите им, вторият помощник-капитан на „Паловерде“ — Ейса Найт — нареди на мъжете на борда да спуснат спасителна лодка и неколцина от тях, без да се бавят, скочиха след нея и започнаха да я плъзгат по леда към пукнатината, която вече се беше разширила до близо девет метра. Теглейки и бутайки лодката, моряците успяха да спасят капитана, съпругата му и мъжете, преди да беше станало твърде късно. С херкулесови усилия те стигнаха до другия край на пукнатината, където Мендър, Роксана и останалите бяха затънали до колене във водата, която извираше през леда.

Спасителната лодка бе избутана в ледената вода и мъжете загребаха по бързо разширяващата се река между ледовете. Роксана беше свалена от лодката първа, след нея слязоха членовете на екипажа и Мендър.

— Много сме ви задължени, господин Найт — каза Мендър, разтърсвайки ръката на втория си помощник. — Смелата ви инициатива спаси живота ни. Специално ви благодаря от името на съпругата ми.

— И детето — добави Роксана, докато двама от моряците я загръщаха с одеяло.

Мендър я погледна почуден.

— Но нашето дете е на кораба.

— Не говоря за Самуел — уточни тя през тракащи зъби.

— Да не искаш да кажеш, че чакаш друго дете, жено? — изуми се Мендър.

— Да, от два месеца.

Съпругът й се смая напълно.

— И излезе на леда в буря, знаейки, че си бременна?

— Когато излязох, нямаше буря — оправда се тя с лека усмивка.

— Мили боже! — въздъхна съпругът й. — Какво да те правя?

— Ако не я искате, капитане — пошегува се Бигелоу, — с удоволствие ще я приема.

Въпреки че беше замръзнал до мозъка на костите си, Мендър се разсмя и прегърна жена си толкова силно, че едва не й изкара дъха.

— Не ме предизвиквайте, господин Бигелоу, не ме предизвиквайте!

Половин час по-късно Роксана беше отново на борда на „Паловерде“ преоблечена в сухи дрехи и се топлеше до голямата печка от тухли и ковано желязо, използвана за топене на китовата мазнина. Съпругът й и екипажът нямаха време дори за малка почивка. Те побързаха да извадят ветрилата от трюма и да ги стъкмят. Не след дълго бяха вдигнати и котвите и „Паловерде“, с Мендър на руля, започна да си пробива път по стопената вода през огромните айсберги към открито море.