Клайв Къслър - Атлантида открита

Вълни, достигащи височина между осем и петнайсет километра, връхлетели върху континентите с неописуема разрушителна сила. Водата заляла ниските крайбрежни равнини и нахлула на стотици километри навътре в сушата, помитайки всичко по пътя си. Безкрайни количества отломки и седимент от океанските дъна покрили ниските земни маси. Едва когато огромният воден прилив се сблъсквал с подножието на планина, той се наслагвал там, а после започвал бавно да се оттегля, като междувременно променял курса на реки, запълвал земни падини, образувайки морета, които преди не съществували, а огромни езера превръщал в пустини.

Верижната реакция изглеждала безкрайна.

С нисък тътен, който прераснал в грохота на постоянна гръмотевица, планините се разлюлели като палмови дървета под лек ветрец, когато по склоновете им започнали да се свличат лавини. От последвалата нова яростна атака на океаните срещу сушата, пустини и затревени равнини се нагънали вълнообразно. Ударът на кометата причинил внезапно и масивно разместване на тънката земна кора. Външната обвивка, дебела не повече от шейсет километра, и земната мантия над горещото течно ядро се деформирали и изместили.

Цели континенти били избутани на нови места. Хълмове се надигнали и се превърнали във високи планини. Острови в Тихия океан изчезнали, появили се съвършено нови. Антарктида, намиращ се преди на запад от Чили, се изместил на 3 200 километра на юг, където бил бързо заровен под увеличаващи се ледени покривки. Заемащите огромно пространство ледени блокове, които дотогава плавали в Индийския океан на запад от Австралия, се озовали в зона с умерен климат и бързо започнали да се топят. Същото се случило и с предишния Северен полюс, който се разпрострял из цяла северна Канада. Новият полюс бързо започнал да произвежда дебела ледена маса в средата на някогашния безбрежен океан.

Разрухата била безмилостна. Земетресенията и разрушенията продължавали и сякаш никога нямало да спрат. Разместването на тънката външна земна кора водело от катаклизъм към катаклизъм. Рязкото топене на някогашните ледени блокове, заедно с ледниците, покриващи континенти, които изведнъж се изместили в тропически зони или близо до тях, довело до увеличаване нивото на моретата с по над сто и двайсет метра, потапяйки още повече сушата, залята вече от приливните вълни, надигнали се след падането на кометата. В рамките на един-единствен ден Великобритания, която била свързана с Европейския континент чрез суха равнина, се превърнала в остров, а пустинята, позната впоследствие като Персийския залив, изведнъж се оказала под вода. Река Нил, която някога течала през широка плодородна долина към огромния океан на запад, сега свършва във внезапно появилото се тогава Средиземно море.

Последният голям ледников период приключил само с едно мигване.

Драматичната промяна в океаните и тяхното движение около света допринесла също и за разместване на полюсите, като драстично нарушила въртеливото равновесие на земята. Земната ос временно била изместена с два градуса, когато Северният и Южният полюси били преместени на нови географски места, променяйки центробежното ускорение около външната повърхност на сферата. Тъй като те били течни, моретата се приспособили, преди земята да извърши три завъртания. Но земната маса не можела да реагира толкова бързо. Земетресенията продължили месеци наред.

Трябвало да минат осемнайсет години, през които на земята бушували яростни бури, разрушаващи всичко по пътя си, преди полюсите да престанат да се колебаят и да се установят по новите си въртеливи оси. След време, когато странните климатични условия продължили да стихват, морските нива се стабилизирали и позволили да се образуват нови брегови ивици. Редуването на нощта и деня се променило, когато броят на дните в една година се намалил с два. Земното магнитно поле също било засегнато и се изместило на север с около сто и шейсет километра.

Стотици, а може би и хиляди различни видове животни и риби моментално измрели. В двете Америки изчезнали едногърбите камили, мамонтите, конете от ледниковия период и гигантските ленивци. Измрели също тигрите с дълги кучешки зъби, огромните птици с размах на крилата от близо осем метра и много други животни, които тежали над петдесет и повече килограма, като повечето загинали от задушаване от пушека и вулканичните газове.

Флората също не била пощадена от апокалипсиса. Растителният свят, който не бил превърнат в пепел, загинал от липса на слънчева светлина заедно с морските водорасли. Накрая над 85 процента от целия живот на Земята умира от наводнения, пожари, урагани, лавини, отрови в атмосферата и невероятен глад.