Клайв Къслър - Атлантида открита

Човешки общества, много от които доста напреднали, и безброй култури, възникнали на прага на прогресиращия златен век, били изтребени за едно-единствено денонощие. Милиони мъже, жени и деца на Земята умрели в страшни мъки. Всички следи от зародили се цивилизации били заличени и няколкото патетично оцелели били оставени само със смътни спомени за миналото. Върху най-големия непрекъснат прогрес на човечеството, продължилото десет хиляди години развитие на човека — от простия кроманьон до крале, архитекти, каменоделци, зидари, художници и воини — бил сложен капакът на ковчега. Техните творби и тленни останки били заровени дълбоко под новите морета. Запазили се само няколко физически образци и фрагменти от древна напреднала култура. Цели народи и градове изчезнали безследно. Катаклизъм от такава величина не оставил почти никакви доказателства за предишни трансцендентни цивилизации.

От изумително малкия брой хора, които оцелели, почти всички живеели високо в планините, където могли да се скрият в пещери, за да се спасят от фуриите на турбулентността. За разлика от по-напредналите в развитието си хора от бронзовия век, които предпочитали да се групират и да градят домове в ниските равнини, близо до реки и океански брегове, жителите на планините били номади от каменната ера. Сякаш каймакът на тези общества, хора от рода на Леонардо да Винчи, Пикасо и Айнщайн на тяхната ера, се изпарил в пространството и светът внезапно бил превзет от примитивни номадски ловци — феномен, подобен на онова, което се случило със славата на Гърция и Рим, захвърлена настрана за сметка на векове невежество и творческа летаргия. Новокаменната мрачна епоха забулила гроба на високоразвити цивилизации, съществували някога в света, мрачна епоха, която ще продължи две хиляди години. Бавно, много бавно човечеството ще изплува най-накрая от мрака и ще започне отново да изгражда градове и цивилизации в Месопотамия и Египет.

Едва шепа надарени строители и съзидателни мислители от изгубените култури оцелели, за да достигнат високо равнище. Дълго след като споменът за тяхното блестящо наследство избледнял и се превърнал в нещо повече от мит, техните паметници, в знак на плашещата разруха и загиналия живот все още играели ролята на предупреждение към бъдещите поколения за следващия катаклизъм. Но в рамките на хилядолетия техните наследници постепенно се асимилирали с номадските племена и престанали да съществуват като раса от напреднали хора.

В продължение на стотици години след първия катаклизъм хората се страхували да слязат от планините и да населят ниските равнини и крайбрежията. Технически превъзхождащите ги морски нации имали мъгляви мисли за далечното минало. Техниката за корабостроене и корабоплаване била изгубена и трябвало да бъде създадена отново от по-късните поколения, чиито по-подготвени предшественици били почитани като богове.

Всички тези жертви и разрушения били причинени от парче мръсен лед, не по-голямо от малък град в Айова. Кометата направила безмилостни и жестоки поразии. Земята не била подлагана на такава разруха, откакто един метеор я ударил 65 милиона години преди това, когато загинали динозаврите.

Хиляди години след този сблъсък кометите били свързвани със суеверия за катастрофални събития и били считани за предвестници на бъдещи трагедии. Върху тях се стоварвала вината за всичко — от войни и епидемии до смърт и разруха. Едва в новата история на тях се гледа като на природно чудо, като на великолепието на небесната дъга или като на облак, оцветен в златисто от залязващото слънце.

Библейският потоп и множеството други легенди за бедствия имат връзка с тази трагедия. Древните цивилизации на олмеките, маите и ацтеките в Централна Америка са имали много традиции, свързани с някои от древните катаклизми. Индианските племена в Съединените щати препредават разкази за води, заливали земите им. Китайци, полинезийци и африканци също говорят за катаклизъм, който погубил техните предшественици.

Но легендата, неувяхваща и препредавана през вековете, легендата, провокирала загадки и любопитство, е тази за изчезналия континент Атлантида и неговата цивилизация.

30 септември 1858 г.

Заливът Стивънсън, Антарктида

Роксана Мендър съзнаваше, че ако спре да върви, с нея ще е свършено. Беше на ръба на изтощението и се движеше единствено по силата на волята. Температурата беше доста под нулата, но тя чувстваше осезаемо ледените иглички на виелицата, които я пронизваха до костите. Обхващащата я сънливост бавно изсмукваше желанието й да живее. Тя обаче продължаваше да върви, като стъпваше предпазливо. От време на време се препъваше и загубваше равновесие, когато кракът й хлътнеше в някоя пукнатина в леденото поле. Роксана започна да се задъхва като планински катерач, поел към връх в Хималаите без кислороден апарат.