Клайв Къслър: Атлантида открита

— Тогава как ще обясните стрелбата ви по магистралата с нерегистрирани оръжия?

— Моля ви, просто се обадете.

След като получи номера на Белия дом, Скот се свърза с началника на кабинета. Докато слушаше, лицето му бавно смени няколко изражения като комичен актьор — от подозрително през любопитно до пълно изумление. Когато остави слушалката на мястото й, в очите му се четеше съвършено нов израз — на уважение.

— Е? — подкани го Джордино.

— Президентът Уолас лично пое слушалката и ми нареди до десет минути да ви закарам заедно с реликвите в Белия дом, иначе щял да ми отнеме значката.

— Не се притеснявайте — каза свойски Джордино, — няма да ви забавим.

Със сирени и мигащи лампи Пит, Джордино и бронзовият сандък минаха през северозападния портал на Белия дом. Преди да ги пуснат вътре, беше направена щателна проверка на съдържанието на сандъка за оръжие или взривни вещества. Нацистките реликви бяха извадени една по една от кожените им кутии и огледани внимателно. После, за да не губят време да ги увиват и поставят обратно на местата им, Джордино просто грабна свещеното копие, Пит пък пъхна малката бронзова плочка в джоба си, а свещеното окървавено знаме подаде на един от агентите. После хвана здраво с две ръце сребърната урна.

Секретарката на президента стана, като ги видя да се приближават, заобиколени от четирима агенти от тайните служби и ги поздрави с усмивка.

— Президентът и неколцина високопоставени лица търпеливо ви очакват.

— Доста сме мърляви на вид — каза Джордино, оглеждайки смачканите си дрехи.

— Ще ми покажете ли къде е най-близката тоалетна? — попита Пит. — Връщам се след минута.

— Разбира се. Точно вдясно зад вас.

След няколко минути Пит и Джордино влязоха в Овалния кабинет. Изумиха се, като видяха, че е пълен с хора: всички от комитета на началник-щабовете, целият кабинет на президента и главните му помощници, адмирал Сандекър, Хирам Йегър, Руди Гън, няколко водачи на партии в Конгреса и Лорън Смит. Без да се притеснява, Лорън стана и целуна Пит право в устата. Бурните ръкопляскания, с които ги посрещнаха, смаяха Пит и Джордино.

Когато аплодисментите стихнаха, Пит не можеше да не каже:

— Това определено е далеч по-добро посрещане от онова на летището край Гордънс Корнър.

— Гордънс Корнър ли? — възкликна слисан Сандекър. — Но вие трябваше да кацнете в базата „Андрюс“, където комитетът по посрещането сигурно все още ви чака.

— Така е — потвърди и Пол Рийд, държавният секретар. — Какво беше това с арестуването и задържането ви в полицията?

— Семейство Волф се опита да си вземе реликвите — поясни Пит.

— Опитали са се да ги отвлекат? — обади се генерал Еймос Саут. — Надявам се да не са успели.

— Не успяха — потвърди Пит. — Реликвите са у нас.

Президентът се приближи до Пит и Джордино.

— Господа, нацията… не, човечеството ви дължи огромна благодарност, която няма как да получите. За жалост само неколцина ще научат колко близко е бил светът до катастрофа и какво направихте вие, за да я предотвратите.

Вицепрезидентът Брайън Кингман застана до президента.

— Несправедливо е да не получите полагащите ви се поздравления, но ако бъде разгласено, че цялото човечество е било на косъм да бъде заличено от лицето на земята, ще настъпи истински хаос. Медиите ще гръмнат и макар ужасът да е отминал, страхът и безпокойството ще траят с години напред.

— Брайън е прав — подкрепи го президентът.

— Лично аз нямам нищо против нещата да останат така, господин президент — каза най-безочливо Джордино. — И без това ми призлява, като си помисля, че хората ще има да се тълпят да ми искат автографи, докато вечерям в някой ресторант.

Пит се извърна настрани, за да потисне смеха си. Сандекър опули очи към тавана. Президентът гледаше смутен; не знаеше дали италианецът се шегува, или говори сериозно.

— Всъщност приятелят ми иска да каже — намеси се Пит, — че и двамата с него ще бъдем доволни, ако останем анонимни.

Оттам нататък заваляха въпроси. Всеки искаше да узнае подробности за това как са прекосили Бариерата Рос със сноукруизера, как са спасили ударната група. В един момент вниманието на президента бе привлечено от копието в ръката на Джордино.

— Това ли е Свещеното копие, за което толкова много съм чувал? — попита той.

Джордино постави копието в ръцете му.

— Да, сър, това е.

Уолас вдигна копието над главата си и всички го загледаха с благоговение.