Клайв Къслър - Атлантида открита

Погледът му падна върху дълъг сандък, завързан за пода до леглото. Коленичи и прокара ръка по повърхността му. Опита да повдигне единия му край, но установи, че е бронзов и много тежък. На капака имаше медна табелка. Освети я и се наведе да я прочете. Надписът беше на немски, но с малкото думи, които бе научил, разбра смисъла: „Тук лежат съкровищата на вековете и чакат възкресението“.

Той разби ключалките, пое си дълбоко дъх и повдигна капака с две ръце.

Вътре имаше четири предмета, сложени в кожени кутии и прилежно увити с тежко ленено платно. Отвори внимателно първата, в която лежеше най-малкият предмет. Той представляваше малка гравирана бронзова плочка с пукнатина от единия до другия й край и изобразяваше рицар, убиващ чудовище, подобно на дракон. По-късно Пит щеше да научи, че плочката се е считала за свещена нацистка реликва, тъй като Хитлер я носел във външния джоб на униформата си, когато дисиденти от немската армия направили опит да го убият, като хвърлили бомба в щаба му.

Другата кутия съдържаше свещеното нацистко знаме, което, както бе научил от адмирал Сандекър преди време, било пропито с кръвта на поддръжник на Хитлер, паднал убит, когато баварската полиция стреляла срещу новоизлюпени членове на нацистката партия по време на мюнхенския пуч през ноември 1923 година. Кървавите петна се виждаха ясно на светлината на фенерчето му. Той постави знамето обратно в кожената кутия.

После отвори дълго махагоново ковчеже и дъхът му секна, когато видя Свещеното копие — копието, за което се смяташе, че е било използвано от римски центурион, за да прободе тялото на Исус Христос, копието, за което Хитлер е вярвал, че ще му даде власт над съдбата на света. На Пит му беше трудно да си представи, че това е същото копие, с което е бил прободен Христос. Той внимателно го положи обратно на мястото му и отвори най-голямата от кожените кутии.

След като разгърна лененото платно, установи, че държи в ръцете си тежка урна от масивно сребро, висока близо шейсет сантиметра. Дръжката на капака представляваше черен орел, стъпил върху златен венец, ограждащ свастика от оникс. Точно под капака бяха издълбани думите Der Fuhrer, а под тях датите 1889 и 1945 над руническите символи за СС. В основата, над венеца със свастики, бяха изписани имената на Адолф Хитлер и Ева Хитлер.

Ужас обзе Пит, сякаш някой му заби юмрук в лицето. Тръпки го полазиха от това, което виждаше, стомахът му се сви на топка, лицето му пребледня. Не му се струваше възможно, че в ръцете си държи праха на Адолф Хитлер, смесен с праха на неговата любовница/съпруга Ева Браун.

15 април 2001 г.

Вашингтон, окръг Колумбия

Когато военният пътнически самолет, изпратен да вземе Пит, Джордино и реликвите от залива Окума и да ги закара във Вашингтон, кацна на летище „Веракрус“ в Мексико, на въпроса на Пит за причината, пилотът отговори, че адмирал Сандекър е изпратил тук служебен самолет на НЮМА, с който щели да продължат до Вашингтон. Плувнали в пот от горещината и влагата, двамата с Джордино пренесоха бронзовия сандък до тюркоазния на цвят самолет на НЮМА, паркиран на стотина метра.

Освен пилота и втория пилот в самолета нямаше никой. След като натовариха сандъка и го завързаха за пода, Пит отиде до пилотската кабина и натисна бравата на вратата, за да влезе, но тя се оказа заключена. Той почука и изчака. След малко по високоговорителя се разнесе глас.

— Съжалявам, господин Пит, но имам заповед да не отварям вратата и да не разрешавам влизане или излизане от кабината, докато реликвите не бъдат натоварени благополучно на брониран камион във военновъздушната база „Андрюс“.

Виж ти какви предпазни мерки, помисли си Пит и се обърна към Джордино, който държеше високо ръката си, оплескана с прясна боя.

— Къде се изцапа с тази зелена боя?

— От пантата на вратата. Хванах се, за да се задържа, докато товарехме сандъка. — Той прекара пръст по дланта си. — Не е зелена, а тюркоазна. Боята по самолета още не е засъхнала.

— Което значи, че е била положена преди не повече от осем часа — отбеляза Пит.

— Възможно ли е да сме отвлечени? — попита Джордино.

— Нищо чудно, но поне ще можем да се наслаждаваме на гледката под нас, докато разберем дали наистина летим за Вашингтон.

Самолетът се отлепи от пистата и се извиси над морето под чистото синьо небе. През следващите няколко часа Пит и Джордино се отпуснаха на седалките и наблюдаваха през прозорците ширналата се под тях вода. Самолетът прелетя над Мексиканския залив и навлезе във въздушното пространство на щатите над Пенсакола, Флорида. Оттам като че ли продължи по прав курс към Вашингтон. Джордино разпозна в далечината столичния град и се обърна към Пит.