Клайв Къслър - Атлантида открита

Пат се засмя весело.

— Ал и аз се гледахме в очите, когато бяхме в Буенос Айрес и тогава нещо много красиво се случи между нас.

Пит отмести поглед към Джордино и попита сухо:

— Като какво например?

— Като това, че се влюбихме един в друг.

Пит направо онемя.

— Влюбили сте се?

Джордино сви рамене и се усмихна.

— Не мога да обясня това чувство. Никога не съм се чувствал така.

— Значи ли това, че излизаш от играта?

— Слушай, приятел, ние с теб сме преживели заедно какво ли не, впускали сме се в най-безумни приключения. Цяло чудо е, че сме все още живи и имаме повече от необходимите белези от рани като доказателство. Трябва да погледнем действителността в очите. Започваме да стареем. Ставите ми вече пукат, като ставам сутрин от сън. Време е да намалим темпото. — Джордино замълча и се усмихна. — А и трябва да имам предвид и мама Джордино.

— Ама ти имаш майка? — подразни го Пат.

— Вие двете много ще си допаднете. Мама казва, че не мога да бъда вечният ерген, ако искам да я зарадвам с малки джординовчета, които да тъпче със знаменитата си лазаня.

— Тогава да побързаме — разсмя се Пат. — Вече съм на трийсет и пет и не ми остава много време, за да възпроизведа нова кръв.

— Нали имаш Меган — вметна Пит.

— Да, и тя обожава Ал.

Пит заклати глава от почуда.

— Нима Меган одобрява този чуждоземен тип?

— Защо да не го одобрява? Та той спаси живота й.

Пит не й напомни, че и той имаше пръст в спасяването на нея и дъщеря й. Нито намекна, че изпитва чувства към нея, които са много повече от приятелски.

— Е, значи не ми остава нищо друго, освен да ви дам благословията си и да настоя да ви стана кум.

Джордино обви ръка около раменете на Пит.

— Не мога да се сетя за друг смъртен, когото бих предпочел да се застъпи за мен.

— Определихте ли вече дата?

— Няма да е по-рано от шест месеца — отвърна Пат. — Адмирал Сандекър ми уреди да ръководя проекта за дешифриране и превеждане на аменейските надписи, открити в изчезналия град. Това всъщност ще отнеме години, но не вярвам той да не ми разреши да се върна по-рано у дома за сватбата ми с Ал.

— Не, и аз не вярвам — рече Пит, мъчейки се да преглътне неочакваното решение на Ал да се ожени.

Лейтенант Майлс Джейкъбс се приближи до тях.

— Господин Пит, майор Уитънбърг иска да разговаря с вас.

— Къде е той?

— Двамата с генерал Геро разположиха команден пункт в едно от помещенията за самолетна поддръжка в другия край на хангара.

— Отивам, благодаря ви. — Пит се обърна и погледна Джордино. — Погрижи се да настаниш Пат в един от празните складове. Тя може да го ползва едновременно като квартира и база за проекта си — и след тези думи той закрачи към военния команден пункт.

Когато Пит влезе в един от кабинетите, прокопани в леда от руски роби преди близо шест десетилетия, седналият зад бюро Уитънбърг му посочи стол. Свързочният център вече работеше и се обслужваше от двама радисти. Там беше същинска лудница — цивилни и военни непрекъснато влизаха и излизаха. Генерал Геро седеше зад метално бюро в единия ъгъл, заобиколен от научни работници, които настояваха военните да побързат с къртенето на леда, за да могат те пък да започнат да разчистват отломките от древния град. Той не изглеждаше особено радостен, докато се извиняваше за забавянето.

— Намерихте ли реликвите?

— Бяхме заети с друго и нямахме време да ги търсим — отвърна Уитънбърг. — Ако ги намерите, уведомете ме и аз ще уредя транспорт, за да ви върне в Щатите.

— След малко ще бъда отново при вас — рече Пит и стана от стола. — Мисля, че знам къде са ги прибрали Волфови.

— И още нещо, господин Пит — задържа го Уитънбърг със сериозно лице. — Не казвайте на никого за тях. Най-добре е реликвите да се изнесат тихомълком, преди някои безумци да надушат за съществуването им и да обърнат земя и небе, за да се докопат до тях.

— Защо не ги разрушите и да се приключи с въпроса?

— Не е наша работа. Президентът лично нареди да ги занесем в Белия дом.

— Мисля, че разбирам — увери го Пит.

Докато вървеше през хангара, тежестта на отговорността надвисна над него като черен облак. С чувство на потиснатост той се приближи до изоставените самолети на Волфови и огледа изкривената опашна част, преди да влезе в тъмната вътрешност. На слабата светлина, която се процеждаше през дупките и прозорците, различи луксозно обзаведената с кожени кресла и дивани вътрешност. Извади джобното си фенерче и обходи с лъча пътническата кабина. Видя барче и бюфет с телевизор върху него. Задният отсек беше запълнен с двуперсонно легло. Банята беше със златни аксесоари и душ. В предната част, непосредствено зад пилотската кабина, имаше малка кухня, обзаведена с печка, микровълнова фурна, мивка и шкафчета, пълни с кристални чаши и порцеланови сервизи.