Клайв Къслър - Атлантида открита

— Аз.

Офицерът се приближи до него и му кимна леко.

— Полковник Робърт Уитънбърг, командващ мисията на специалните сили. Докъде е стигнала операцията „Бариера Рос“?

— Тя приключи — заяви Пит с твърд глас. — Проектът „Валхала“ беше прекратен десет минути преди да бъде задействана системата за откъсване на ледената маса.

Уитънбърг въздъхна с облекчение.

— Слава богу!

— По-навреме едва ли бихте могли да дойдете, господин полковник.

— Щом осъществихме радиовръзка с майор Клири, следвахме упътванията ви и влязохме през разбитата от вас ледена стена на каньона. — Той направи пауза и попита: — Видяхте ли древния град?

— Да — усмихна се Пит, — видяхме го.

— Оттам продължихме по пътя за хангара и се събрахме, без никой да ни забележи.

— Беше доста рисковано, но майор Клири и аз успяхме да отклоним вниманието от вашия край на тунела, докато се прегрупирате в бойна позиция.

— Това ли са всички? — попита полковникът.

Пит кимна.

— С изключение на неколцината им ранени в командния център.

Клири се приближи и двамата с полковника се ръкуваха сърдечно.

— Боб — усмихна се Клири уморено, но широко, — нямаш представа колко се радвам да те видя.

— За кой път ти спасявам опашката, а? — подхвърли развеселен Уитънбърг.

— За втори и не ме е срам да го призная.

— Не си ми оставил много работа.

— Така е, но ако ти и хората ти не се бяхте появили навреме, сега щяхте да заварите половин акър, покрит с трупове.

Уитънбърг огледа хората на Клири, които едва стояха на краката си от изтощение, но въпреки това бяха нащрек и не изпускаха от поглед никой от персонала на Волфови.

— Съставът ми се струва намален.

— Изгубих доста опитни момчета — призна с мрачен израз Клири.

Пит посочи към Волфови.

— Полковник Уитънбърг, да ви представя Карл Волф и сестрите му Елзи и… — Той млъкна, тъй като не знаеше името на другата сестра.

— Блонди — уточни Карл. — Какво смятате да правите с нас, полковник?

— Ако зависеше от мен — изпревари полковника Клири, — щях да ви застрелям до един.

— Получихте ли заповеди какво да правите с Волфови, когато ги арестувате? — обърна се Пит към Уитънбърг.

— Нямаше никакво време да обсъждаме този въпрос.

— В такъв случай мога ли да помоля за една услуга?

— След всичко, което направихте вие и приятелят ви — отвърна Клири, — нищо няма да ви откажем.

— Бих искал временно да поема грижата за Волфови.

Уитънбърг се вгледа в очите му, сякаш искаше да проникне зад тях.

— Не ви разбирам.

Клири обаче го разбра.

— Тъй като не си получил никакви заповеди, отнасящи се до арестуваните — обърна се той към полковника, — мисля, че е редно да уважим молбата на човека, който ни избави от неописуемия ужас.

Полковникът се замисли за миг, преди да отговори:

— Съгласен съм. Военните трофеи. Предавам Волфови във ваши ръце, докато бъдат транспортирани под стража във Вашингтон.

— Никое правителство няма законна юрисдикция над хора, пребиваващи на Антарктида — каза надменно Карл. — Незаконно е да ни задържите като заложници.

— Аз съм просто войник — отвърна Уитънбърг и сви равнодушно рамене. — Ще оставя на адвокатите и политиците да решат съдбата ви, след като ви предам в техни ръце.

Докато новосформираните отряди от специалните войски отвеждаха задържаните в спалните помещения на работниците, Пит и Джордино изведоха Карл, Елзи и Блонди през една малка врата навън до самолетната писта. Внезапният леден въздух им дойде като шок след приятната осемнайсетградусова температура в хангара.

Карл Волф се обърна и се усмихна студено на Пит и Джордино.

— Тук ли ще ни екзекутирате?

Блонди имаше вид на изпаднала в транс, но Елзи гледаше Пит с унищожителен поглед.

— Хайде, застреляйте ни, ако ви стиска! — процеди тя през стиснати зъби.

Лицето на Пит изразяваше единствено отвращение.

— В името на всичко свято на света, вие и цялото ви семейство заслужавате да бъдете разстреляни. Но тази чест не се пада на мен и приятеля ми. Ще оставя природата да свърши тази работа.

Изведнъж очите на Карл светнаха.

— Ще ни оставите да избягаме?

— Да — кимна Пит.

— В такъв случай няма да видите мен и сестрите ми изправени пред съда и хвърлени в затвора.

— Семейство с богатство и влияние като вашето никога няма да стъпи в съдебна зала. Вие ще използвате всички средства, за да отървете въжето и отново да бъдете на свобода.

— Напълно сте прав — рече презрително Карл. — Никой държавен ръководител няма да поеме риска на последствията от подвеждане под отговорност семейство Волфови.