Клайв Къслър - Атлантида открита

Оръжията на американската група гръмнаха едновременно. Охранителите успяха да изстрелят само няколко куршума напосоки, преди да бъдат покосени. Хуго политна назад, направи няколко крачки и застана неподвижен, с широко отворени от ужас очи, докато куршумите пронизваха черната му униформа от корема до гърдите. Пистолетът се изхлузи от ръката му. После с болезнена сигурност, че с него е свършено и че му остават само секунди живот, той се строполи на земята.

Стрелбата стихна и Джейкъбс, следван предпазливо от хората си, започна да претърсва труповете и да издърпва оръжията от мъртвите им ръце. Пит коленичи до Хуго. Началникът на охраната на семейство Волфови почувства присъствието му и го загледа безизразно.

— Как ви хрумна това? — промълви той.

— Вашите хора използваха същия капан за мен в рудника в Колорадо.

— Но взривът…?

Пит виждаше, че мъжът умира и побърза да му обясни как са търкулнали дотук гумата от влекача и я свързали с тяхното взривно вещество.

— Веднага след експлозията — заключи той — излязохме от склада и налягахме сред ледените отломки, преструвайки се на умрели.

— Кой сте вие?

— Името ми е Дърк Пит.

Клепачите на Хуго трепнаха.

— Не може да бъде! — прошепна той и миг след това главата му се отпусна на една страна с отворени безжизнени очи.

Експлозията, последвана от стрелба, отекна през тунела до хангара като тътен от силен гръм. После шумотевицата изведнъж секна и в хангара се настани потискаща тишина. Минути минаваха, а всички стояха като вкаменени, вторачили тревожни погледи в зейналия мрак. Изведнъж неземната тишина се наруши от шума на приближаващи се стъпки по ледения под на тунела.

След малко от тъмнината се появи фигурата на висок мъж, вдигнал прът с бял парцал, завързан за върха му, и закрачи към полукръга от стотината мъже и жени, до един насочили оръжията си в непознатия, чиято долна половина на лицето беше закрита от шал. Той застана право пред Карл и сестрите му и свали шала си, разкривайки изпито от умора грубо лице с набола брада.

— Хуго ви изпраща поздрави, но не е в състояние да отпътува с вас.

За миг сред всички в хангара настъпи невероятен смут. Лицето на Елзи се изкриви от ярост. Както се очакваше, Карл пръв се съвзе.

— Това сте бил вие, господин Пит — рече той, оглеждайки го подозрително. — Същинско проклятие сте!

— Извинете ме, че съм с всекидневно облекло — заговори сърдечно Пит, — но смокингът ми е на химическо.

Гледайки го с убийствен поглед, Елзи пристъпи напред и заби цевта на пистолета си в корема му. Той изстена от болка и се преви, но усмивката не слезе от лицето му.

— Както виждате, не съм въоръжен и съм вдигнал знамето на временното примирие — каза той с непринуден тон.

Карл отмести оръжието на Елзи настрани, но тя изсъска злобно:

— Остави ме да го застрелям.

— Всяко нещо с времето си — рече брат й и погледна Пит право в очите. — Искате да кажете, че Хуго е мъртъв?

— Както казваме в нашия край, Хуго ритна камбаната.

— А хората му?

— И те са в същото положение.

— Вие ли съсипахте самолетите ми?

Пит погледна към разбитите летателни апарати и сви рамене.

— Признавам си, че действах доста безразсъдно.

— Откъде идвате? — попита рязко Карл.

Пит се усмихна, подмина въпроса му и рече:

— Съветвам ви да кажете на хората си да сложат оръжие, преди да са пострадали сериозно. Достатъчно кръв се проля днес. Ще бъде върхът на глупостта да увеличаваме жертвите.

— Колко души от вашата група останаха живи?

— Вижте сам. — Пит се обърна и направи знак с ръка. Джордино, Клири и двайсетината мъже излязоха от тъмния вход на тунела и застанаха в права редица на десет крачки един от друг, с готови за стрелба оръжия.

— Двайсет срещу сто, а? — усмихна се за първи път Карл Волф.

— Всеки миг ще пристигне подкрепление.

— Ще бъде много късно — подметна Карл, напълно убеден, че Пит прави отчаян опит да се спаси чрез шикалкавене. — Нанотехническите системи за откъсването на шелфовия ледник вече са задействани. Светът отива към катаклизъм, както ви казах преди време. Нищо не може да го спре.

— Разрешете ми да не се съглася с вас — каза Пит с подчертано неутрален тон. — Всичките системи бяха изключени десет минути преди да бъдат приведени в действие. Съжалявам, че осуетих плановете ви, Карл, но катаклизъм няма да има. Няма да има и „Нова съдба“, нито Четвърта империя. Земята ще продължи да се върти около слънцето както досега, светът ще си остане несъвършен, с всички човешки слабости и грешки. Лято и зима, синьо небе и облаци, дъжд и сняг ще продължат да се редуват, докато съществува човешкият род. А ако изчезне, то това ще стане по естествени причини, а не поради някакъв безумен план, съставен от мегаломани, имащи за цел да господстват над света.