Клайв Къслър - Атлантида открита

— Какви ги говорите? — В резкия глас на Елзи се долови уплаха.

— Не се тревожи, скъпа сестро — опита да я успокои Карл. — Този човек лъже.

Пит поклати уморено глава.

— За семейство Волф всичко свърши. Ако някой заслужава да бъде изправен пред световния трибунал в обвинение за опит да извърши престъпление спрямо човечеството, това сте вие. Когато седем милиарда души научат как лично вие и вашето семейство от зли хора се опитват да унищожат всеки мъж, жена и дете на планетата, съвсем няма да гледат на вас с добро око. Огромните ви кораби, богатства и съкровища ще бъдат конфискувани. И ако някой от семейството ви избегне доживотна присъда в затвора, всяка негова постъпка ще бъде зорко наблюдавана от международното разузнаване и полицейските управления, за да се пресече всяка амбиция за създаване на Четвърта империя…

— Ако всичко това е истина — прекъсна го Карл със злобна усмивка, в която се долавяше известна несигурност, — какво смятате да правите с мен и сестрите ми?

— Това не е моя работа — въздъхна Пит. — Някой ден, някъде, вие ще увиснете на бесилото за всичките си престъпления, за всичките поръчкови убийства на хора, които са се изпречвали на пътя ви. Моето удовлетворение ще бъде да седя на първия ред и да ви гледам как се сгромолясвате.

— По-предизвикателна и по-смела илюзия не съм чувал, господин Пит. Жалко, че е само в кръга на чистата фантазия.

— Вас май трудно може да ви убеди човек.

— Подай команда за стрелба, братко — намеси се Елзи. — Застреляй тази паплач. Защото ако ти не го направиш, аз ще го сторя.

Карл Волф огледа уморените и изтощени мъже от командата на Клири.

— Сестра ми е права. Ако хората ви не се предадат в следващите десет секунди, ние ще ги застреляме.

— Това никога няма да стане — отвърна Пит с твърд и рязък глас.

— Сто пистолета срещу двайсет и няма да стане ли? Битката няма да продължи дълго и ще има само един завършек. Видите ли, господин Пит, прекалено много е заложено на карта. Сестрите ми и аз с удоволствие ще жертваме живота си в името на Четвъртата империя.

— Глупаво ще бъде да погубвате още човешки живот за една мечта, която вече е мъртва и погребана — подметна нехайно Пит.

— Напразните надежди на отчаяния човек. Е, поне ще получа удовлетворението от това, че пръв вие ще умрете.

Пит изгледа продължително Волф, после сведе поглед към автоматичното оръжие в ръцете на лудия немец, сви рамене и рече:

— Така да бъде. Но преди да се опияните от жаждата за кръв, не е зле да погледнете зад гърба си.

Волф поклати глава.

— Няма да отместя поглед от вас.

Пит се обърна леко към Елзи и Блонди.

— Защо вие, момичета, не потвърдите пред брат ви фактите на живота?

Сестрите Волф се обърнаха и погледнаха назад.

Всеки врат в хангара се изви и всеки поглед се спря върху задната стена и входа на отсрещния тунел. Ако едно нещо му липсваше на хангара, то не беше арсенал от автоматични оръжия. Към драмата, разиграваща се край разбитите самолети, беше дошло попълнение от нови двеста автомата. Цевите на двеста ужасяващи на вид пушки „Иредикейтър“ в ръцете на мъже, със скрити под шлемове и тъмни очила лица, бяха насочени в гърбовете на инженерите и учените на търговско обединение „Съдба“. Те стояха в правилен полукръг, като всички от първата редица бяха приклекнали, и бяха облечени с полярни бойни облекла, подобни на тези, които носеха Клири и хората му.

Един от мъжете пристъпи крачка напред и заговори с висок и властен глас.

— Сложете оръжията си много бавно и се отдръпнете назад! При първи признак на враждебност, ще заповядам на хората си да открият огън! Моля, подчинете се и никой няма да пострада!

Не последва никакво колебание или опит за съпротива. Ни най-малко. Мъжете и жените от научния екип към „Съдба“ сякаш само това чакаха, за да се освободят от оръжията, с които само малцина знаеха как да си служат. Те като че ли изпуснаха обща въздишка, когато отстъпиха назад далече от бушмастерите и вдигнаха ръце.

Елзи изглеждаше така, сякаш някой бе забил нож в сърцето й. Блонди, с очи, изпълнени със страх и смут, като че ли всеки момент щеше да повърне. Лицето на Карл Волф беше напрегнато и неподвижно като камък, но по-скоро от ярост, отколкото от страх, че грандиозният му план да създаде нов световен ред изведнъж рухна.

— Кой от вас е Дърк Пит? — попита командирът на новопристигналото подразделение от специалните войски.

Пит бавно вдигна ръка.