Глен Мийд - Измамата

Оказа се, че болногледачката излязла с него на пазар, а Боби междувременно решил да слезе сам на долния етаж с асансьора. Жената чакала на опашката пред касата, когато видяла през витрината Боби да профучава покрай магазина, като засилва колелата на количката с ръце. Изтичала след него, но Боби й избягал. Половин пряка по-нататък паднал от количката и на косъм се изплъзнал от смъртта под колелата на минаващ камион, който успял да отбие в последния момент. Всичко по чудо бе приключило само с голяма цицина на главата.

Резултатът от изпълнението му бяха петнайсет шева. Извинението му бе, че му станало скучно. Дженифър знаеше, че отговорът е друг — Боби бе искал да вкуси свободата. Брат й обеща да не прави пак така, но след месец отново избяга от апартамента и този път изчезна за цели четири часа. Полицията го откри в някакъв парк да седи и да наблюдава с щастлива усмивка минаващите покрай него на ролери деца на неговата възраст.

Болногледачката напусна. Отказа да носи отговорността, ако с него се случи нещо и бъде прегазен или пострада при тези бягства от апартамента. На раздяла каза, че Боби бил „труден“.

— А как мислите се чувства той? — попита я Дженифър.

Някои хора можеха само да видят какво липсва на Боби, а не какво има в него. Болногледачката не й харесваше особено, но се раздели с нея със съжаление. Намери заместничка, но последва нов инцидент: Боби се напи с триста грама водка — беше я намерил някъде в апартамента — отново се опита да избяга, но този път падна по стълбището. И за да стане всичко още по-неприятно, опита се по пиянски да сваля болногледачката, симпатична млада мексиканка. По думите на момичето Боби направо я нападнал, което явно не се бе случило — просто нямаше как. Боби очевидно не можеше да понася обездвижването си, но бе прекалено нежен по душа, за да направи нещо лошо някому. Когато Дженифър поиска да разбере защо се е опитал да стисне гърдите на девойката, той смутено се изчерви и написа в бележника: „Просто исках да разбера какво е усещането“.

Дженифър не можеше да си спомни за тази случка без усмивка, но тя й бе напомнила, че брат й е с нужди и желания като всяко момче на неговата възраст. След този инцидент обаче нещата тръгнаха на зле. Агенцията за осигуряване на болногледачки отказа повече да работи с нея и от Колдуел предложиха Боби да се върне при тях.

Тя проследи с поглед как той дръпва бележника и започва трескаво да драска в него. След малко й го подаде: „Може би е време да се омъжиш“.

Дженифър едва се сдържа да не се разсмее.

— Не вярвам, че си сериозен.

Боби отметна глава и направи недвусмислен знак: „Абсолютно“.

— И мислиш, че това ще реши проблемите ни? Мислиш, че трябва да се задомя, да народя деца и да се грижа за теб?

Ново твърдо кимване, след което Боби се усмихна и вдигна свити в кръгче палец и показалец: „Точно така“.

Дженифър се усмихна.

— Ще видя какво мога да направя по въпроса. Не говоря за женитбата, а за това да наема нова болногледачка. Само че за момента Колдуел е най-доброто за нас, ясно ли е?

Боби се смръщи и Дженифър попита:

— Не е ли най-доброто?

Боби енергично поклати глава. Дженифър бе усетила известно влошаване на отношенията между тях след връщането на Боби в Колдуел. Двамата влизаха в спор много по-често отпреди и на Дженифър бе започнало да й се струва, че Боби е като че ли засегнат, сякаш го е предала. Вече не се опитваше да я прегърне, а и често посрещаше с неудоволствие опитите й да се държи по сестрински мило с него.

— Защо не е най-доброто?

Отговорът му бе написана с гняв и главни букви дума: „САМОТНО“.

Дженифър прочете думата, вдигна поглед и видя по бузите на брат й да се стичат сълзи. Заболя я, понеже нямаше как да промени нещата — особено в този момент — и това направи болката й още по-остра. И тя се чувстваше самотна. Нима Боби не го забелязваше? Вярно, на пръв поглед изглеждаше, че тя има всичко, което му е отнето, но не се ли намираха и двамата в един общ капан? Единственият начин да се измъкнат от затвора, в който се бяха оказали, беше да говорят за случилото се и така да преодолеят травмата. Само че Боби, изглежда, не разбираше това.

Тя се наведе и се опита да го прегърне, разбираше, че Боби страда по стотици начини, различни от нейните, но Боби се измъкна от прегръдката й, което я нарани още повече. В този момент се разнесоха стъпки и тя се обърна.

Показа се Лерой.

— Извинявам се, че ви обезпокоявам, Джени, но имате посетител.