Андерш Моте: Измамата

На Анете

С най-топли благодарности към всички Мравки,

без чиято помощ и съвети Играта нямаше

да бъде реалност.

Този, който притежава миналото, управлява бъдещето.

Bubble

Малко количество въздух или газ във вътрешността на течно тяло.

Малко кухо летящо мехурче или кълбо.

Всяко нещо, което е повече въздушно, отколкото реално; фалшиво шоу.

Измама или мошеничество; измамна схема; нереален проект; нечестна спекулация.

Човек, подмамен от нереален проект; будала.

Малка сферична кухина в солидно вещество.

Мамя, заблуждавам (глагол).

(Обикновено временно) състояние на съществуване, в което всичко, което човек вижда, докосва, чува, усеща и подушва, е под стриктно наблюдение или от хората около него, или от някаква система.

Когато човек или електронно устройство е под дистанционно наблюдение (bubbled).

Фантазия/мечта, която е толкова нереална, че никога не може да се сбъдне.

www.brainyquote.com

www.urbandictionary.com

www.wiktionary.com

В един персонализиран свят във все по-голяма степен ще бъдем захранвани само с новини, които са приятни, познати и които потвърждават вярванията ни, и тъй като тези филтри са невидими, няма да знаем какво бива скрито от нас. Миналите ни интереси ще определят на какво да бъдем изложени в бъдеще, оставяйки все по-малко място за неочаквани срещи, които подклаждат творчество, иновации и демократичен обмен на идеи.

Знанието е сила. Информацията е сила. Укриването и складирането на знание или информация може да бъде акт на тирания, замаскиран като скромност.

Не е толкова важно кой започва играта, а кой я завършва.

Като удар с юмрук в гърдите — горе-долу такова беше чувството. По някакъв странен начин гърмежът сякаш забави времето още повече. Изведнъж той долови всеки дребен детайл около себе си. Оръжието, насочено към гърдите му, провлеченият панически рев на тълпата. Навсякъде имаше тела, които се блъскаха в slowmotion. Които се опитваха да избягат възможно най-далеч от него.

Но въпреки доказателствата, въпреки че барутният дим изгаряше лигавицата на носа му, а изстрелът все още отекваше в тъпанчетата, мозъкът му отказваше да приеме реалността. Като че се защитаваше от невъзможното, немислимото, нечуваното…

Това не можеше да се случва.

Не сега!

Или изобщо някога!

Тя беше стреляла по него…

ТЯ

БЕШЕ

СТРЕЛЯЛА

ПО НЕГО!!!

Пистолетът продължаваше да сочи към гърдите му. Погледът ѝ над цевта беше леден, напълно освободен от чувства. Като че принадлежеше на съвсем различен човек. Някой непознат.

Той опита да вдигне ръка към нея, отвори уста, за да каже нещо. Но единственият звук, който излезе от устата му, беше слабо скимтене. Внезапно и без ни най-малко предупреждение времето възвърна обичайната си скорост. Болката се разпростря като вълна от гръдния му кош, продължи надолу през тялото му и накара асфалта да се залюлее под краката му. Колената му се подкосиха и той направи две несигурни крачки назад, опитвайки се да запази равновесие.

В следващия миг едната му пета се удари в бордюра на тротоара.

Секунда безтегловност, докато той се бореше със закона за гравитацията.

После усещане за свободно падане — като насън.

С което за него Играта приключи.