Андерш Моте: Измамата

— Естествено, че ще се появи… — измърмори HP.

— Ами добре тогава, какво ще кажеш така или иначе да започнем малко по малко?

— За да си спестим всички малко време — добави полицаят, усмихвайки се отново, — Или може би искаш да позвъниш на някого другиго? Някой близък…?

— Не! — отряза HP малко прекалено високо, като същевременно изправи тяло.

Забеляза погледите им. Беше решил да го играе cool, ама майната му…

— Имам цялото време на света и не мисля да кажа нещо, преди да съм получил адвокат — каза той толкова овладяно, колкото успя, вперил поглед надолу в масата.

— Ама моля — вие си говорете… — каза той след няколко секунди главно за да запълни потискащата тишина.

— Добро предложение, Хенрик — мъжът полицай, чието име HP продължаваше да не може да си спомни, издърпа един стол и седна. От единия джоб на сакото си извади малък цифров магнетофон, който постави на масата между тях.

— Разпит с Хенрик Петершон, наричан HP, трети юни, 15:13 часа. Присъстват полицейски инспектори Русвал и…

— … Хелстрьом.

Стигсон беше натиснал едно копче до стъклото и изведнъж гласът на разпитващия се понесе от високоговорителите.

— И какво точно се предполага, че е направил Хенке? — каза Ребека не на някого конкретно, докато Хелстрьом там, вътре, продължаваше да говори на магнетофона.

Тя се опита да прозвучи спокойно, като че не се притесняваше твърде много от отговора.

— Имаме данни, според които брат ти планира някакъв вид атентат срещу държавното управление вероятно във връзка със сватбата на принцесата…

— Шегуваш се! — не успя да се сдържи и избухна тя.

Стигсон я изгледа кратко и Ребека прехапа език. Естествено, всичко това беше просто един голям practical joke, СЕПО бяха известни с чувството си за хумор, а този Стигсон беше същински комик…

Стегни се, по дяволите, Нормѐн!

Грешка — очевидно ставаше дума за някаква гигантска грешка. Трябва да са объркали Хенке с някого другиго, омешали са информацията и са разбили вратата на грешен апартамент. Далеч нямаше да е първият път…

— Освен това имаме данни, според които този тип престъпна дейност не е чужда на брат ти…

— Имаш предвид онова с Даг — отряза тя. — Всъщност не беше по вина на Хенке, той просто се опитваше да ме защити. Освен това са минали почти петнайсет години оттогава…

Стигсон поклати глава.

— Не, не историята, при която партньорът ти е загубил живота си, макар че тази случка също е от известен интерес за цялостната картина… Става дума за нещо друго. Погледни сама и ще видиш.

Той посочи към стаята за разпит, където един от полицаите тъкмо беше включил проектор. На стената се появи клатещо се видео от ръчна камера — синьо небе и няколко тъмни фасади. После разпръснати корони на дървета, а под тях редица открити кафенета. Минаха няколко секунди, докато тя разпознае мястото. „Кунгстредгорден“, или по-точно „Кунгстредгордсгатан“ 7 7 Кралският парк и съответно улицата, минаваща по протежението му. — Б.пр. . На заден фон се чуваше все по-силен шум, който тя първоначално не можа да идентифицира. Но впоследствие със засилването на звука изведнъж разбра какво представляваше. Конски копита… Множество конски копита, удрящи се в асфалта. Когато кралският кортеж влезе в кадър, тя внезапно усети как потръпва…

Той веднага разпозна клипчето. „Кунгстредгордсгатан“, преди почти две години, кортежът с кралската двойка и президента на Гърция.

Войниците се поклащаха на конете, зрителите покрай тротоара бяха заети с камерите на мобилните си телефони. Вече беше гледал клипа стотици пъти, разпознаваше всеки човек, всяко изражение. Момчето с кучето, дамата с бялата шапка, немските туристи със своите грамадни раници… Знаеше продължението и насън. Всеки момент силен блясък щеше да направи картината бяла, а почти едновременно гръм от същия калибър като този, който беше преживял в собствения си апартамент, щеше да накара ръката, държаща камерата, да потрепери. Щеше да последва тотален хаос, препускащи коне, войници по земята и хора, крещящи панически.

Но вместо да се фокусира върху кортежа, както той беше очаквал, камерата внезапно започна да разширява картината. Заклати се за няколко секунди и после проследи тълпата хора покрай единия тротоар.

Накрая улови познат силует, спря и бавно приближи, докато фигурата изпълни почти целия кадър.

HP не можа да не се размърда нервно. Внезапно почувства силно гадене.