Глен Мийд - Измамата

Къщата му бе удобна, с уточнението, че вече приличаше на ергенска квартира. Бе изкупил след развода дяла на Елън, но едва след като се бе изнесла, бе разбрал колко трудно е да се поддържа уютът в един дом. Все пак имаше оправданието, че живее само с работата си и заради нея, и единствено тя му бе помогнала да опази разсъдъка си, след като бе останал сам. Истината бе, че прекарваше в службата безброй часове извън работното време и това не му бе оставяло никаква възможност да се занимава с чистене и подреждане. Не че Елън се бе скъсвала от грижи за общия им дом. Домакинската работа не беше сред добродетелите й, но това се отнасяше с още по-голяма сила и за него самия.

Картината пред очите му не бе приятна: почистването бе крайно наложително, по масата за хранене в дневната бяха постлани вестници като заместител на липсващата покривка, а мивката бе задръстена с натрупани неизмити чинии. Всичко това бе просто нелепо за човек като него, който се къпе два пъти дневно и е безкомпромисен по въпроси, свързани с личната хигиена, и той за сетен път си напомни, че не може повече да отлага наемането на прислужница, която да чисти поне два пъти седмично.

Влезе в кухнята, сложи вода за нескафе, отвори хладилника и надникна в него. Изсъхнало сирене, две кутии бира, кока-кола, домат, наполовина пълна кутия мляко и… това май бе всичко. Както обикновено съзнанието му бе толкова ангажирано със служебни въпроси, че бе забравил да се отбие в магазина за хранителни стоки. В кутията за хляб откри две филии ръжен и понеже му се сториха годни, си направи сандвич със сирене и влезе в дневната, докато чакаше водата за кафето да заври.

Не обичаше да гледа телевизия, така че просто седна прегърбен до масичката за кафе и захапа сандвича. „Домашен живот — какъв ужас!“ След развода родителите му не бяха спрели да му напомнят, че трябва пак да се задоми. Марк винаги им бе възразявал с аргумента, че за мъжа една съпруга в живота е предостатъчна.

„Не можеш дълго да си сам и щастлив едновременно“, бе контрирал баща му с усмивка.

„Спокойно — също усмихнато му отговаряше Марк, — интервюирам кандидатките“.

Но те, разбира се, бяха прави. Скоро щеше да навърши трийсет и пет, а в живота му продължаваше да няма скъп човек. Вярно, излизаше от време на време с две колежки от участъка, но работата в никакъв случай не можеше да се нарече сериозна. Бъдещата госпожа Райън още не се бе появила на хоризонта. Някога бе смятал, че това е Елън, но каква заблуда се бе оказало това, господи! Дребничка темпераментна брюнетка с невероятно излъчване, тя работеше като секретарка в юридическа фирма, собственост на безумно скъпи манхатънски адвокати, и двамата се бяха оженили, преди да изминат и три месеца от запознанството им.

„Огромна грешка.“

След седем месеца един ден той се прибра към един след полунощ — малко по-рано от обичайното за нощна смяна — и я хвана да се чука с друг на дивана, на същия диван, който й бе купил специално от „Мейси“, след като се бе прехласнала по него при една тяхна обиколка из магазините. И който струваше половин заплата.

Стоеше пред тях — те трескаво се обличаха — вбесен и треперещ от гняв, със сълзи в очите. Едва се сдържаше да не извади глока и да застреля тоя мръсник. И внезапно осъзна, че познава тоя тип. Беше зализаният скъп адвокат, когото бяха наели да уреди документите по прехвърлянето на къщата им — същият, който се обличаше с костюми на „Армани“, хилеше се като идиот и все повтаряше, че Елън била приятелка и щял да оформи сделката като услуга. Голяма „услуга“, няма що.

След това се разбра, че той наистина й бил старо гадже и че двамата започнали да се срещат пак. Но онази нощ Марк го удари с такава сила, че му изби един от предните зъби. След това го изрита в буквалния смисъл от къщата и по цялата алея до пътя, върна се и поиска обяснение от Елън. Разплакана, тя му призна, че с Чад Тейт се виждали вече цели четири месеца.

„Двамата с теб сбъркахме, Марк. Между нас не се получава нищо и аз искам развод. Чад каза, че ще се ожени за мен.“

Онази нощ Марк излезе, купи голяма бутилка уиски, спря на някакъв кей на залива Ямайка Бей и кротко се напи. Плака и заспа. Събуди го чукане по прозореца. Полицейски патрул. Слънцето вече бе изгряло. С изключение на няколко чайки кеят бе пуст. Марк свали прозореца и след като долови миризмата на алкохол, полицаят поиска да види шофьорската му книжка.

— Какво правите тук по това време?

Марк му подаде книжката си и след това за собствено изумление за първи път в живота си изгуби всякакъв контрол. В главата му се отприщи някаква язовирна стена, той се разрида и разказа на абсолютния непознат какво се е случило с брака му.