Ришел Мийд: Огнено сърце

Толкова се вълнувам от новия си проект. Е, Всъщност... след като разказвач вече е и Ейдриън, ще бъде невероятно забавно! Мисля, че ще Ви хареса!

Пулсът Ви ще препуска лудо и часовете ще се нижат неусетно, потопени във вълнуващия свят на четвъртата книга от поредицата "Кръвни връзки", бестселър на "Ню Йорк Таймс", в който нито една тайна не е сигурна.

"Огнено сърце" е нова авантюра за мен, тъй като за пръв път истински проследявахме приключенията на двама герои в света на мороите. Това беше вълнуващ проект за работа, който не бих могла да осъществя без подкрепата на много, много хора. Дължа огромна благодарност на моето семейство и приятелите, особено на моите прекрасни съпруг и син, за непрестанната им любов и подкрепа. От все сърце благодаря и на невероятния издателски екип, заради чиято всеотдайна работа тези книги видяха бял свят: изключителния ми литературен агент Джим Маккарти от "Дистел и Годрич", както и Джесика Алмон, безкрайно търпеливата ми редакторка от "Рейзърбил". И накрая изказвам благодарността си на моите прекрасни читатели, които постоянно ме вдъхновяват да пиша. Сега сме в средата на поредицата и вие знаете, че нашите герои ще бъдат изправени пред още много трудности и перипетии, но вие не ги изоставяйте! Усилието си струва!

Няма да лъжа. Когато влязох в стаята и видях гаджето си да чете книга с имена за бебета, сърцето ми едва не спря.

– Не съм специалист – подех, подбирайки думите внимателно. – Е, всъщност съм. И съм напълно сигурен, че трябва да направим определени неща, преди да започнем да четем това.

Сидни Сейдж, гореспоменатото гадже и светлината на живота ми, дори не вдигна глава, макар че върху устните ѝ се мярна лека усмивка.

– Това е за посвещаването – заяви спокойно, сякаш говореше, че ще лакира ноктите си или ще пазарува от бакалията, а не ставаше дума за присъединяването ѝ към вещерско сборище. – Трябва да имам "магьосническо" име, което те ще използват по време на сбирките.

– Добре. Магьосническо име, посвещаване. Просто още един обикновен ден, а? – Не че точно аз имах право да се изказвам по въпроса, имайки предвид, че съм вампир, с удивителни, но доста сложни способности да лекувам хората и да им въздействам с внушението.

Този път си спечелих широка усмивка. Сидни вдигна глава. Следобедните слънчеви лъчи, струящи през прозореца на спалнята ми, затанцуваха в очите ѝ, които заискриха с кехлибарена светлина. Разшириха се от изненада, когато забеляза трите кутии, които носех.

– Какво е това?

– Революция в музиката – обявих благоговейно и ги оставих на пода. Отворих най-горната и извадих стар грамофон. – Видях обява, че някакво момче ги продава в кампуса. –

Отворих кутията, пълна с плочи, и извадих "Слухове" на Флийтуд Мак. – Сега вече мога да слушам музика в най-чиста форма.

Сидни не изглеждаше впечатлена; доста изненадващо, като се има предвид, че тя смята моя класически форд "Мустанг" от 1967 – който кръсти Ивашкинатор – за нещо като светиня.

– Сигурна съм, че дигиталната музика е не по-малко чиста. А това си е чисто пилеене на пари, Ейдриън. Мога да кача в телефона си всички песни от тези плочи.

– Можеш ли да качиш в телефона си и останалите шест кутии с плочи, които са в колата ми?

Тя примигна удивено, сетне ме стрелна с предпазлив поглед.

– Ейдриън, колко плати за всичко това?

Подминах въпроса ѝ.

– Хей, все още разполагам с достатъчно пари за вноските за колата. – Поне не трябваше да плащам наем за апартамента, тъй като бе платен предварително, но оставаха още много други сметки. – Освен това вече разполагам с по-голям бюджет за подобни удоволствия, след като една персона ме накара да откажа цигарите и ме лиши от някой и друг час на блаженство.

– По-скоро от цял щастлив ден – подхвърли дяволито любимата ми. – Грижа се за здравето ти.

Приседнах на леглото до нея.

– Също както аз се грижа за теб и за пристрастеността ти към кофеина. – Бяхме сключили сделка, формирайки наша собствена група за подкрепа. Аз отказах цигарите и сведох алкохола до едно питие на ден. Тя заряза маниакалната си диета и броенето на всяка калория и вече пиеше само по едно кафе на ден. Изненадващо, но на Сидни ѝ бе много по-трудно да намали кафето, отколкото аз алкохола. В онези първи дни дори обмислях сериозно дали да не я вкарам в някоя рехабилитационна клиника за зависими от кофеина.