Ришел Мийд: Духовна връзка

Книга пета от поредицата "Академия за вампири"

Огромни благодарности на всичките приятели и на цялото ми семейство, които ме дариха с толкова голяма подкрепа, докато работех върху тази книга, особено на моя удивително търпелив съпруг. Зная, че не бих се справила без теб! Специални благодарности и на моята любимка Джен Лигът и нейните орлови очи.

Винаги съм била благодарна за упоритата работа на моя агент Джим Маккарти, както и на всички останали от Дистел енд Голдрич Литеръри Мениджмънт — включително и на Лорен Ейбрамоу, която помага за разпространението на „Академията за вампири“ из целия свят. Благодаря също и на екипа от „Пенгуин букс“ — Джесика Ротънбърг, Бен Шранк и Кейси Макинтайър — които сътвориха истински вълшебства за тази поредица. Моите издатели извън САЩ също свършиха чудесна работа, за да представят Роуз пред света. Непрекъснато се удивлявам на все по-нарастващата подкрепа, която получавам от всички краища на света.

И накрая: огромната ми благодарност към моите читатели, чийто непресекващ ентусиазъм все още продължава да ме удивлява. Благодаря ви, че четете за тези герои и ги обичате като мен.

Има голяма разлика между смъртните заплахи и любовните писма — дори когато този, който пише смъртните заплахи, твърди, че всъщност те обича. Разбира се, имайки предвид, че аз веднъж се опитах да убия някого, когото обичах, навярно нямах право да съдя.

Пристигането на днешното писмо бе идеално изчислено, не че очаквах нещо друго. Вече го бях прочела четири пъти и въпреки че закъснявах, не можах да устоя и го прочетох за пети път.

Моя най-скъпа Роуз,

Един от малкото недостатъци да си пробуден е, че ние не се нуждаем от сън; това означава, че не сънуваме. Жалко, защото, ако можех да сънувам, зная, че щях да сънувам теб. Щях да сънувам уханието ти, как тъмната ти коса гали като коприна пръстите ми. Щях да сънувам кадифената мекота на гладката ти кожа, пламтящата страст на устните ти, когато се целуваме.

Без сънищата обаче ще трябва да се задоволя само с въображението си — което е почти толкова добро. Мога да си представя всички тези неща идеално, както и какво ще изпитам, докато отнемам живота ти. Това е нещо, което ще сторя със съжаление, но ти направи този избор неизбежен. Отказът ти да се присъединиш с мен във вечността и любовта направиха невъзможно всяко друго действие, а аз не мога да позволя на някой, толкова опасен като теб, да остане жив. Освен това, дори и да те пробудя насила, ти имаш толкова много врагове сред стригоите, че някой от тях неминуемо ще те убие. Ако трябва да умреш, ще бъде от моята ръка. От никоя друга.

Независимо от всичко, днес ти пожелавам успех с изпитите — не че ти се нуждаеш от късмет или пожелания. Ако наистина те накарат да се явиш на тях, за всички ще бъде загуба на време. Ти си най-добрата в групата и до вечерта ще си получила своя клетвен знак. Разбира се, това означава, че когато се срещнем отново, ще бъдеш още по-голямо предизвикателство, което наистина ще ми достави удоволствие.

А ние ще се срещнем отново. След като официално станеш пазител, ще напуснеш Академията, а щом веднъж се окажеш извън магическите й защити, аз ще те намеря. На тази земя няма място, където можеш да се скриеш от мен. Наблюдавам те.

Въпреки „топлите“ му пожелания не намерих писмото за вдъхновяващо. Захвърлих го и излязох със замрежени от сълзи очи. Не исках думите му да ми повлияят, макар че бе почти невъзможно да не изпитваш страх от нещо подобно. На тази земя няма място, където можеш да се скриеш от мен.

Не се съмнявах в това. Знаех, че Дмитрий има шпиони. Откакто предишният ми инструктор и любим бе превърнат в зъл, нежив вампир, той бе станал нещо като лидер сред стригоите — и аз спомогнах за това, като убих шефката му. Подозирах, че повечето от шпионите му бяха хора, които следяха кога ще прекрача границите на училището. Нито един стригой не можеше да извършва двадесет и четири часово наблюдение. Хората обаче можеха, а напоследък разбрах, че мнозина от човешката раса доброволно сътрудничат на стригоите срещу обещанието някой ден да бъдат превърнати в безсмъртни. Тези хора смятаха, че вечният живот оправдава загубата на душите им и убиването на други, за да оцелееш. Подобни хора ме отвращаваха.