Глен Мийд - Измамата

— Момент… какво става тук?

— Зададох ви въпрос, Райън — с твърд глас напомни Келсо. — И се извинявам за непристойния си речник. Причината е, че исках да ви впечатля със сериозността на темата и сега очаквам от вас откровен отговор. Съгласен ли сте с моето искане?

Марк изгледа Келсо, после и двамата агенти. Тримата го гледаха, без да отместват погледите си от него. ЦРУ обикновено означаваше нещо сериозно. А и тези хора изглеждаха доста сериозни, особено Келсо. Марк сви рамене.

— Окей, имате думата ми. За какво става въпрос?

Келсо прочисти гърло и каза:

— ЦРУ и вашата страна имат нужда от вас.

Марк едва не се изсмя.

— Това някаква шега ли е? Да не е номер на Магуайър от „Убийства“?

— Не е никаква шега, Райън — мрачно отговори Келсо. — Трудно ми е дори да започна да ви обяснявам колко сериозно е всичко. Само като пример ще ви кажа, че по скалата от едно до десет сериозността на ситуацията избива покрива. Подчертавам отново, става дума за съвсем сериозно нещо.

— И се нуждаете от точно моята помощ?

Келсо седна по-напред в креслото.

— Дженифър Марч възнамерява да пътува за Европа, за да идентифицира баща си.

— И какво?

— Знаете, че баща й е изчезнал преди две години. И доколкото разбирам — след като познавате Дженифър от толкова време — на вас са ви известни трагичните обстоятелства около случая.

— И какво? — повтори Марк.

— По време на убийството на съпругата му и на собственото си изчезване Пол Марч изпълняваше строго секретна задача на ЦРУ.

Марк сбърчи вежди.

— Дженифър никога не ми е споменавала за това.

— Тя не знае.

— Доколкото си спомням, той беше инвестиционен банкер.

— Истина е, но едновременно с това работеше под прикритие за ЦРУ.

— Чакайте, чакайте… Искате да ми кажете, че баща й е бил шпионин?

Келсо поклати глава.

— Моето убеждение е, че за тези неща трябва да се говори колкото може по-малко. Мога само да спомена, че той участваше в тайна международна операция, която бе едновременно изключително важна и крайно опасна. От съображения за сигурност не мога да разкрия естеството й.

— Намеквате, че бащата на Дженифър не е убил жена си?

— За да съм напълно откровен с вас, Райън, ще призная, че не съм сто процента сигурен в това.

Марк се обърка.

— Не разбрах.

Този път проговори агент Граймс:

— И не е нужно, Райън. Просто приеми, че откриването на трупа на Пол Марч може да застраши живота на някои хора.

— Чий живот? По какъв начин?

Граймс обаче не му отговори. Марк премести поглед върху Келсо, който въздъхна:

— Не мога да ви дам тези отговори, Райън. Ще трябва да ми се доверите, че ви казвам абсолютната истина. И отново подчертавам, че ситуацията е изключително сериозна.

— Чух ви да го повтаряте много пъти, Келсо. Само че ми казвате крайно малко, а искате да ви вярвам твърде много.

— Прав сте, така е. Но ако Дженифър ви е мила, повярвайте ми, че ще има нужда от вашата помощ. Както и ние.

— Какъв вид помощ?

— Искам да напуснете работа за известно време. Седмица или повече, ако се наложи. И искам да заминете за Европа и да следите Дженифър.

— Да я следя като… като детектив? Да я проследя?

— Именно. Би било най-добре да я убедите да пътувате с нея, но ако това се окаже невъзможно, ще трябва да я проследите колкото може по-незабелязано.

— Но защо?

— Искам от вас да я пазите. Да се превърнете в нейния ангел пазител. Познавате Дженифър и тя ви има доверие. Ако се забърка в нещо, ще сте до нея, за да й помогнете. Вие сте познато за нея лице. Когато хората имат големи неприятности, това е нещото, от което имат нужда — познато лице.

— Какви неприятности? Дженифър? Защо?

— Защото, Райън, има много голяма вероятност някой да се опита да я убие.

Марк седеше смаян и се опитваше да осмисли чутото. „Някой ще се опита да я убие.“ И вперил поглед в Келсо, зададе единствените два въпроса, за които можа да се сети:

— Защо? Кой?

Келсо поклати глава.

— Не мога да ви кажа това. Но повярвайте ми, Дженифър ще е изложена на сериозна опасност. И това е реалност, а не предположение.

Марк се замисли за момент, после каза:

— Кой точно сте вие, Келсо? И какво правите за ЦРУ?

— Аз съм заместник-директор по специалните операции.

— Какви специални операции?

Но Келсо отново поклати глава.

— Това е информация, до която имат достъп само онези, които е нужно да знаят. А точно в този момент, Райън, изобщо не се налага вие да знаете това.