Стив Берри - Измамата на краля

Дворецът „Уайтхол“

28 януари 1547 г.

Катрин Пар разбираше, че краят наближава. Оставаха още само няколко дни, а може би и часове. Трийсет минути тя мълчаливо наблюдаваше лекарите, които извършваха прегледа. И съзнаваше, че времето за окончателната им присъда наближава.

— Вече не можете да разчитате на човешка помощ, Ваше Величество — обади се един от тях. — Най-добре е да помислите за досегашния си живот и да потърсите Божията милост чрез Исус Христос.

Тя внимателно наблюдаваше как Хенри VIII ще приеме този съвет. Проснат на леглото, кралят спря да стене и извърна глава към лекаря.

— Кой съдия те упълномощи да ми издадеш присъдата? — попита той.

— Ние сме вашите лекари. А присъдата ни не подлежи на обжалване.

— Махайте се! — изкрещя Хенри. — Всички вън!

Макар и тежко болен, кралят все още беше в състояние да командва. Мъжете побързаха да напуснат стаята, последвани от уплашените придворни.

Катрин също понечи да излезе.

— Вие останете, моя вярна кралице — спря я Хенри.

Тя кимна. Двамата се оказаха сами.

Той направи опит да се овладее.

— Когато човек се тъпче с еленско и свинско, а към него прибавя бифтеци и телешко филе и прокарва всичко това с твърде много бира и вино, няма как да запази здравето си. И ще бъде двойно по-злочест заради огромния си корем. — Той замълча за миг и добави: — Точно това се случи с мен, кралице моя.

Съпругът й казваше истината. Той действително беше станал жертва на болест по свой избор, която го разяждаше отвътре. Беше подут до пръсване, неспособен да прави каквито и да било физически усилия, планина от лой. Мъжът, който на младини беше красив и жизнен, прескачаше ровове и майсторски стреляше с лък, мъжът, който водеше армията и побеждаваше папата, днес не беше в състояние дори да вдигне ръка за благословия. Защото се беше превърнал в огромно туловище с малки очички, подпухнало лице и двойна гуша. Истинска свиня. Отвратителна.

— Не бива да се бичувате по този начин, Ваше Величество — каза тя. — Вие сте моят господар, пред когото се прекланям не само аз, а и цяла Англия.

— Но само докато дишам.

— Което продължавате да правите.

Тя си знаеше мястото. Насърчаването на конфликта между съпруг и съпруга, когато той има всичко, а тя нищо, беше много опасно начинание. Но макар и слаба, тя също имаше своите оръжия. Те включваха вярност, добро отношение, чувство за хумор, постоянни грижи и отлично образование.

— Мъжът може да засее своето семе хиляди пъти — каза тя. — Ако внимава и избегне чумата и живее разумно и здравословно, може да бъде як като дъб и да скача като елен начело на стадото си. Вие сте такъв, кралю мой.

Той разтвори подпухналата си длан и тя сложи ръката си в нея. Кожата му беше студена и лепкава и тя неволно се запита дали смъртта вече не влиза в правата си. Добре знаеше, че кралят е на петдесет и шест години, трийсет и осем от които бе прекарал на английския престол. През това време беше сменил шест съпруги, от които имаше пет законни деца. Беше предизвикал света, бе победил Католическата църква и бе установил своя религия в кралството си. Тя беше третата му съпруга на име Катрин и, слава богу, се очертаваше като последната.

Това й даваше надежда.

Бракът с този тиранин не й донесе радост, но тя изпълни своите задължения. Предпочиташе да бъде негова любовница, защото добре знаеше какво се случи с официалните му съпруги. Но той отказа. „Не, госпожо. За вас съм отредил по-важна роля.“ Тя съзнателно не демонстрира ентусиазъм при предложението му и остана глуха за кралските му жестове — главно защото си даваше сметка, че с напредването на възрастта главите около него падаха обезпокоително бързо. Дискретността беше единственият път към дълголетието. По тази причина тя нямаше друг избор, освен да се омъжи за Хенри Тюдор. С бляскава церемония пред очите на целия свят.

Днес четирите години брачна агония бяха на път да приключат.

Тя успяваше да скрие радостта и облекчението си. На лицето й беше изписана загриженост, в очите й се четеше обич. Имаше достатъчно опит в поддържането на чувствата на възрастни мъже, защото вече се беше грижила за двама съпрузи на смъртно легло. Знаеше какви жертви изисква тази роля. Достатъчно дълго беше държала в скута си вонящия и обезобразен от язви крак на краля, достатъчно дълго го беше мазала с лечебни мехлеми, успокоявайки физическите и психическите му болки. Защото добре съзнаваше, че тя е единствената жена, на която той позволява това.