Стив Берри - Загадката Колумб

Вече 500 години историците си задават въпроса кой е Христофор Колумб. Отговорът се съдържа в още един, много прост въпрос: Кой искате да бъде?

Анонимен наблюдател

Христофор Колумб си даваше сметка, че наближава решителният момент. Вече трети ден отрядът му се придвижваше на юг през гъстата тропическа гора, изкачвайки се все по-високо и по-високо. Този остров беше най-красивият от всичките, които беше открил от октомври 1492 година насам. Каменистите брегове граничеха с тясно плато. Планините формираха нещо като мъглив гръбнак, който плавно се издигаше от запад на изток и свършваше тук, сред острите върхове, които го заобикаляха отвсякъде. По-голямата част от земята представляваше шуплив варовик, покрит с червеникав пласт плодородна почва. Сочнозелени растения бяха избуяли под вековните дървета, подхранвани от постоянните влажни ветрове. Местните хора наричаха острова Шаймака, което в превод означаваше „Островът на изворите“. Едно много подходящо име, тъй като вода бликаше навсякъде. Кастилците бяха подменили Ш с Я, променяйки името на Ямайка.

— Адмирале.

Колумб спря и се обърна.

— Вече сме близо — каза Де Торес и махна с ръка. — Спускаме се по онзи склон, а след това ще излезем на равна поляна.

Луис беше плавал с него по време на трите предишни експедиции, включително онази през 1492 г., когато за пръв път стъпиха на твърда земя. Двамата се разбираха отлично и си имаха пълно доверие.

Това обаче не можеше да се каже за шестимата туземци, които ги съпровождаха. Те бяха езичници. Той махна с ръка на двама от тях, предупреждавайки ги да внимават с един от по-малките сандъци, които мъкнеха. Беше изненадан от факта, че след две години дървото им все още беше здраво, без следа от червеите, които още миналата година бяха прояли корпуса на кораба. Толкова време беше изтекло, откакто се бяха оказали изолирани на този остров. Но пленничеството им вече наближаваше своя край.

— Добър избор — подхвърли на испански той.

Никой от местните не разбираше този език. Освен тях в отряда бяха включени още трима внимателно подбрани испанци. А туземците просто бяха подкупени с обещанието да получат още ястребови звънчета — обикновени дрънкулки, които обаче имаха хипнотизиращо въздействие върху тях, — разбира се, ако отнесат трите сандъка високо в планината.

Бяха потеглили на разсъмване от една гориста поляна на северния бряг. Край поляната се пенеше буен поток със студена, кристалночиста вода, която подскачаше по заоблените камъни и образуваше поредица от вирове, преди най-накрая да се влее в морето, образувайки нещо като малък водопад. Жуженето на насекомите и птичите песни ставаха все по-силни, по-оглушителни. Катеренето по стръмния, гъсто залесен склон беше дълго и уморително. Всички бяха потни, дишаха тежко, дрехите им бяха натежали от пот. Но сега вече се спускаха надолу, към прекрасната долина. За пръв път от доста време насам Колумб се почувства бодър и освежен.

Обичаше тази земя.

Беше оглавил лично първата експедиция през 1492 г. въпреки съветите на така наречените учени хора. Осемдесет и седем мъже бяха потеглили към неизвестното, запленени от силата на мечтите му. За финансирането на тази експедиция се беше борил десетилетия — отначало с португалците, а след това с испанците. Според договора от Санта Фе, подписан между него и испанската корона, той трябваше да получи благороднически статут, десет процента от завладените съкровища и пълен контрол над новооткритите морета. На хартия сделката изглеждаше отлично, но Фердинанд и Исабела не изпълниха своята част от поетите задължения. През дванайсетте години след откриването на така наречения Нов свят десетки испански кораби бяха потеглили на запад, без никой от тях да поиска разрешението му като Адмирал на океаните и моретата.

Мръсници и лъжци. Всички до един.

— Ето го! — извика Де Торес.

Колумб се закова на място и се взря напрегнато през хилядите червени цветя, които местните наричаха „пламъците на гората“. И го видя. Гладко като стъкло езеро, захранвано от гръмогласния планински поток.

За пръв път бе посетил Ямайка през май 1494 г., но едва по време на втората си визита бе открил, че на северния бряг живееха същите туземци, които обитаваха и съседните острови. Тези обаче бяха по-враждебно настроени, може би поради близостта си с карибите от Пуерто Рико на изток, и бяха изключително агресивни. Канибали от незапомнени времена, те разбираха само от груба сила. Колумб благоразумно изпрати на брега малка групичка гребци и авантюристи, които се разправиха с местните по най-добрия начин — убиха най-непримиримите сред тях, измъчиха до смърт други. В резултат туземците бързо се промениха и бяха готови на всичко, за да угодят на нашествениците.