Стив Берри - Загадката Колумб

Тези трудолюбиви хора построили градове, които кръстили на своите основатели — Трелони, Акомпонг, Скотс Хол, Мур, Чарлс. Спели с жените от местното племе тайно, проправяли пътеки през девствената пустош и се сражавали с пиратите, които редовно нападали Ямайка. Планината се превърнала в техен дом, а гората — в техен съюзник.

— Чувам Биг Нани — добави той. — Само тя може да лае по този начин. Да, тя е. Винаги е била водач.

Беше я кръстил на Гранди Нани — вожд на мароните от XVIII век, превърнала се във велик духовен и военен лидер. Ликът й красеше банкнотата от 500 ямайски долара, въпреки че беше по-скоро плод на въображението, а не реалният й образ. Историята не беше съхранила нито портрет, нито достоверно описание на тази смела жена и бе запазила единствено легендите за нея.

Бене си представи какво се случва на около половин километър от тях. Кучетата с червено-кафява и обсипана с петънца козина тичаха на метър след Биг Нани — едри като мастифи, но запазили пъргавината на хрътката и смелостта на булдога. Тя ревниво пазеше водещата си позиция и никога не позволяваше на някое от мъжките да излезе пред нея. Преди време едно се опита да оспори лидерството й и свърши със счупен врат от мощните й челюсти.

Бене спря на върха на един от стръмните баири и започна да оглежда далечните гъсто залесени склонове. Сред растителността преобладаваше синьото махое заедно с розовата ябълка, махагона и тика. Между тях имаше просторни пространства сочен бамбук. Очите му се спряха на едно смокиново дърво, което упорито стърчеше сред останалата зеленина, твърдо като камък. Спомни си думите на майка си: Смокинята доминира и сякаш казва на всички останали: моята воля за власт почива на вашата воля да оцелеете.

Възхищаваше се на тази сила. Погледът му се спря на наредени в дълга редица работници, които размахваха кирки и мотики на отсрещния склон. Представи си, че е един от безименните индианци, поробени преди триста години от Колумб. Или, сто години по-късно, някой от африканците, обречени да бъдат доживотни роби на поредния английски плантатор.

Точно това са и мароните — смесица между местните таиноси и докараните през океана африканци. Като него.

— Ходиш там при тях? — попита главният му помощник.

Бене знаеше, че човекът се страхува от кучетата му, но ненавижда и наркобароните. Ямайка беше задръстена е престъпна измет. Онзи дон на половин километър по-нататък със сигурност се чувстваше над властта, въпреки че в момента го преследваха група свирепи кубински хрътки. Неговите въоръжени бандити бяха превърнали Кингстън в бойно поле, без да ги е грижа за невинните хора, ставащи жертва на честите престрелки. Капката преля, когато обект на интензивна стрелба станаха обществената болница и местното училище. Пациентите бяха принудени да се крият под леглата, а учениците полагаха изпити буквално под свистящите куршуми. Той успя да убеди дона за среща, защото никой не можеше да пренебрегне поканата на Бене Роу. След това го изпрати в планината.

— А ваю сей? — попита на патоа наглият бандит.

— Говори на английски.

— Защо, Бене? Нима се срамуваш от потеклото си?

— Срамувам се от теб.

— Какво си намислил? Да ме преследваш?

— А но ми. Не и аз.

Умишлено премина на патоа просто за да му покаже, че не е забравил откъде идва. После махна към кучетата, които хапеха железните пръчки на клетките, натоварени в пикапа.

— Те ще свършат работа вместо мен.

— А какво ще направиш ти? Ще ме убиеш?

— Не — поклати глава той. — Това също ще свършат кучетата.

С усмивка си спомни как очите на мръсника се разшириха от ужас. Беше приятно да усети страх у човек, който убива без никакви угризения на съвестта и често без никаква причина.

— Ти не си един от нас! — изсъска донът. — Забравил си кой си, Бене!

Бене пристъпи крачка напред и спря на сантиметри от копринената риза, добре скроените панталони и скъпите мокасини. Облекло, предназначено да впечатлява, но не и когато го носи глупак като този насреща му — слаб като тръстика, с едно нормално и едно мътно око, плюс пълна с развалени зъби уста.

— Ти си нищожество! — заяви той.

— И според теб това е достатъчно, за да умра?

— Точно така — изсмя се Бене. — Ако си достоен за уважение, щях да те разстрелям със собствените си ръце. Но ти си животно, което моите кучета с удоволствие ще разкъсат.