Стив Берри - Измамата на краля

Не получи отговор.

— Кой си ти? — смени тона Малоун.

— Неговият пазач — отвърна Норс и дулото на глока се насочи към Иън.

Момчето се пресегна през Гари и улови никелираната дръжка за отваряне на вратата. Тя обаче не помръдна.

— Ключалките за деца са голяма работа — ухили се Норс. — Благодарение на тях палавниците не могат да се измъкнат от колата.

Малоун се втренчи в момчето.

— Ще ми кажеш ли какво става, синко? — попита той.

Иън не отговори.

— По всичко личи, че тези мъже са преодолели много препятствия, за да се запознаят с теб.

— Спокойно, Малоун — подхвърли Норс. — Това изобщо не те засяга.

— Тук си напълно прав — кимна Малоун и се облегна назад.

С изключение на факта, че и собственият му син беше в колата. Норс остана извърнат назад с насочен в Малоун пистолет. Колата продължаваше да си пробива път сред все по-оживения трафик.

Малоун се опитваше да си припомни топографията на Северен Лондон, през който минаваха в момента. Позна моста, по който прекосиха Риджънтс Канал — воден път, който се извиваше като змия през целия град, за да се влее в Темза. От двете страни на четирилентовата магистрала се издигаха внушителни дървета. Сред все по-натоварения трафик Малоун успя да зърне прочутото игрище за крикет „Лордс“, близо до което се намираше прословутата Бейкър стрийт на Шерлок Холмс. Малко по-нататък беше и Малката Венеция.

Прекосиха канала за пореден път и той успя да зърне ярко боядисаните лодки, които се разминаваха във водата. Повечето от тях бяха дълги, но с ниски бордове, за да могат да се промъкват под схлупените мостчета. От двете страни на булеварда с оголени дървета се виждаха дълги редици еднофамилни къщи, между които тук-там стърчаха високи жилищни блокове.

Дивийн насочи мерцедеса към една от страничните улички. Обстановката не се различаваше особено от тази в Атланта, където някога беше имал собствен дом. Три завоя по-нататък влязоха в просторен двор, ограден от трите си страни с високи храсти. Мерцедесът закова пред преустроена конюшня, боядисана в пастелни тонове.

Норс слезе, следван от Дивийн. После отвориха задните врати.

— Излизайте — нареди Норс.

Малоун стъпи на павираната алея, очертана от изумруден мъх. Гари и Иън направиха същото от другата страна. Иън направи опит да побегне, но Норс го сграбчи и заби главата му в колата.

— Прави какаото ти казват! — изкрещя Малоун. — Ти също, Гари!

Норс заби пистолета си в тила на Иън и го притисна с цялата тежест на тялото си.

— Да не си мръднал! Къде е флашката?

— Каква флашка? — попита Малоун.

— Накарай го да млъкне! — процеди Норс.

Юмрукът на Дивийн потъна в корема на Малоун.

— Тате! — изкрещя Гари.

Малоун се прегъна на две в опит да си поеме въздух, но все пак успя да направи знак на сина си, че е добре.

— Флашката! — извика Норс. — Къде е?

Малоун бавно се изправи, притискайки корема си с длан. Дивийн се отдръпна крачка назад и се приготви да му нанесе нов удар, но Малоун го изпревари и коляното му потъна в слабините на Дивийн. В същия миг десният му юмрук се стрелна напред и го улучи в челюстта.

Може да беше просто един замаян от часовата разлика пенсионер, но това съвсем не означаваше, че е безпомощен. Завъртя се със светкавична бързина. Точно навреме, за да зърне как пистолетът на Норс се обръща към него. Трясъкът на единичния изстрел екна в мига, в който Малоун се просна на паважа. Куршумът потъна в храстите зад него. Малоун погледна към полуотворените врати на мерцедеса, зад които беше намерил укритие Норс. Той се изправи, хвана се за покрива и заби крака в далечната врата.

Тя отхвърча от пантите и се заби в Норс. Фалшивият полицейски инспектор се стовари на павираната алея. Малоун се промуши през отворената врата.

Иън тичаше с всички сили към улицата.

— Върви с него! — изкрещя Малоун, срещнал погледа на Гари. — Изчезвай оттук!

В следващия миг челото му издрънча върху влажните камъни. Прониза го остра болка. Беше решил, че е неутрализирал Дивийн, но това се оказа грешка.

Една силна ръка го стисна за гърлото. Легналото положение не предлагаше достатъчно възможности за маневри, а и Дивийн извиваше главата му назад под неестествен ъгъл.

Околните сгради започнаха да се мержелеят пред очите му. Кръвта от разцепеното чело пълнеше очите му. Последното нещо, което видя, преди да потъне в мрака, бяха фигурите на Иън и Гари, които се стопиха зад ъгъла.

Брюксел, Белгия