Глен Мийд - Измамата

— Кой е? — попита и отново надникна през шпионката, вече с пистолет в ръка. Лещата раздуваше лицата им и лицето на сивокосия бе като балон.

— Господин Райън? — каза той. — Казвам се Джак Келсо. Може ли да поговорим?

Марк помръдна пистолета.

— Господин Келсо, минава полунощ и ми се струва малко късно да правим с вас и приятелите ви групово четене на Библията. Така че кой, по дяволите, сте вие и за какво точно искате да говорим?

— Трудно се обяснява на врата, господин Райън. Пуснете ни да влезем.

— Аз изобщо не ви познавам — отговори Марк. — А и вие все още не сте ми казали какво искате.

Видя през шпионката как сивокосият бръква в джоба си и се напрегна. Но Келсо не извади пистолет, а карта и я вдигна пред шпионката. Марк я позна веднага, подсвирна тихо и свали пистолета.

— Господин Райън, аз работя за ЦРУ.

Отвори вратата. По-младите мъже бяха в костюми без жилетки, ризите им бяха закопчани догоре, носеха вратовръзки и изглежда, също като Келсо, бяха от ЦРУ.

— Извинявам се за късния час — каза Келсо. — Но възникна нещо, за което се налага да поговорим. При това спешно.

Отново му показа картата си и Марк отново я разгледа. В единия й край беше синият монограм на Централното разузнавателно управление, в средата на който бе изобразен американският орел. В другия край имаше снимка на Келсо, която — ако можеше да се съди по доста по-тъмната му коса — бе направена преди няколко години. Камерата явно го обичаше — твърда челюст, сини очи, лице, достойно за филмова звезда.

Келсо кимна към съпровождащите го:

— Това са агенти Дъг Граймс, Ник Фелоус.

Двамата на свой ред извадиха картите си. Марк внимателно ги разгледа и отстъпи крачка назад в коридора.

— Е, в такъв случай влизайте.

Затвори вратата след тях и ги поведе към дневната. Келсо леко накуцваше и влачеше левия си крак. Видя сандвича на масичката и каза:

— Съжалявам, ако съм прекъснал вечерята ви.

— И аз. Кафе?

Келсо сви рамене и вежливо отговори:

— Чудесно. Благодаря.

— Разполагайте се.

Марк направи четири големи чаши нескафе и ги отнесе на поднос в дневната. Келсо седна в едно от креслата, а агентите се разположиха на дивана. Агент Граймс явно бе от сериозните: черната му коса бе сресана назад, очите му бяха разположени дълбоко в черепа. Агент Фелоус изглеждаше като наскоро дипломирал се гимназист, беше младолик, с приятелско изражение, меки ръце и момчешка прическа. Но според Марк това впечатление бе измамно — той бе напълно в състояние да се оправи с всяка ситуация. Всъщност и двамата излъчваха спокойна увереност, несъмнено добре подпряна от картите на ЦРУ в джобовете им.

Марк раздаде кафетата и седна.

— И за какво значи става дума?

— Бих искал да разговарям с вас за Дженифър Марч — отговори Келсо.

Марк се намръщи.

— За Дженифър? Да не става дума за случая от „Кенеди“?

— Не, не става дума за наркотици. — Келсо поклати глава.

— Тогава за какво става дума?

Келсо отпусна чашата в скута си и разбърка в нея лъжичка захар.

— Откога познавате Дженифър Марч, господин Райън?

— Това е личен въпрос — поусмихна се Марк.

— Ще съм ви признателен, ако ми отговорите.

— Израснахме заедно, в един квартал. Познавам я от малък… има-няма петнайсетина години, дори повече.

— Гледа ли тя на вас като на близък приятел?

— Мисля, че може да се каже така.

— Отнася ли се към вас с доверие?

— Да… — колебливо отговори Марч. — Вижте, какви са тези въпроси?

Келсо хвърли поглед към Граймс и Фелоус, после отново погледна Марк.

— Мисля, вече ви е известно, че е намерено тялото на баща й. Ако не греша, вие лично сте я информирали за това. Или бъркам…?

— За това ли става дума? — Марк се намръщи.

— Да, за това.

Марк остави чашата си.

— Да, аз съобщих на Дженифър. Но нещо не разбирам… Какво общо има всичко това с…

Келсо вдигна ръка и на свой ред остави чашата си, от която така и не бе отпил.

— Преди да продължим разговора, господин Райън, бих искал да ви обясня нещо. Онова, за което ще говорим, е абсолютно поверително. Всъщност става дума за строго секретна материя, имаща отношение към националната сигурност. Нарушите ли тайната… ще ви скъсам задника и разбирайте това в буквалния смисъл. Обещавам ви го най-тържествено. Така… значи искам сега от вас думата ви, че няма да споменавате пред никого разговора, който предстои да проведем. Имам ли я?

Келсо говореше арогантно и Марк започваше да изпитва откровена неприязън към него.