Глен Мийд - Измамата

Изненада се, когато в коридора видя Марк Райън.

— Здрасти, Дженифър.

— Изненадана съм.

— Прииска ми се да дойда да видя Боби. Лерой ми каза, че и ти си тук.

— Той ще се зарадва да те види. Случило ли се е нещо?

— С мен? Не, нищо.

Но Дженифър забеляза бръчици на напрежение около очите и устата му.

— Сигурен ли си?

— Е, това-онова — сви рамене той.

— Например?

— Има индикации, че федералният прокурор ще поиска максимална присъда срещу Надя Федов.

— Но тя е още момиченце, Марк. Не можеш ли да го накараш да размисли?

— Опитах. Съжалявам, Дженифър. Бих искал да е по-различно, но няма начин.

Дженифър изведнъж се ядоса.

— Една млада жена ще загуби родителски права над двегодишната си дъщеричка и ще прекара остатъка от живота си зад решетките. А хората, които са я накарали да извърши това престъпление, заради някакви си два килограма хероин, ще се отърват. И ще го опитат пак. Този път с друг.

— Не аз съм написал правилата, по които живеем, Дженифър. Опитвам се просто да си върша работата. Как е Боби?

— Не е в най-доброто си настроение.

— Какво се е случило?

— Не съм сигурна, но понякога си мисля, че близостта между двама ни окончателно е загубена. Това е друга история, Марк. Някой ден може да ти я разкажа, но днес и аз не съм в настроение.

— Разбирам — промърмори Марк и отмести поглед, сякаш нещо го тревожеше.

— Ти не спомена ли „това-онова“? — напомни му Дженифър.

— Какво?

— Разбирам, че има два повода за тревога.

Марк пребледня. Към ливадата и езерото навън водеше врата и той посочи към нея.

— Защо не излезем?

Тръгнаха към езерото. Марк мълчеше. Проговори чак когато седнаха на една пейка.

— Дженифър… аз не дойдох тук само за да видя Боби.

— Какво означава това?

— Всъщност исках да се видя с теб. — Той извади един плик, отвори го и й подаде листа, който беше в него.

Беше полицейски доклад от Интерпол. В него се съобщаваше, че на италиано-швейцарската граница, в глетчер някъде из Алпите, е било намерено тялото на американец.

И след това тя прочете името.

Седеше вцепенена, неспособна да повярва на прочетеното. Накрая събра сили и погледна Марк.

— Това… това истина ли е?

Марк кимна.

— Цял ден се опитвам да се свържа с теб, но мобилният ти телефон е изключен. От офиса научих, че си излязла за следобеда и няма да се връщаш, но не знаеха къде си отишла. След това се сетих, че може да си тук. — Той посегна плахо към нея, после отдръпна ръка, сякаш се страхуваше тя да не го отблъсне. — Разстроена си.

Дженифър бе пребледняла като платно.

— Точно в този момент съм толкова… толкова шокирана, че дори не съм разстроена. Ако наистина са открили тялото на баща ми…

— Да, Дженифър, открито е. Някакъв катерач е описал намерения до него паспорт. — Марк направи пауза и продължи: — Изглежда, трупът е бил запазен в леда и се е намирал там от дълго време.

— Как… как е умрял?

— Не зная, Дженифър. В доклада не се казва.

— Но какво е правил в Алпите!?

— И това не ми е известно.

Дженифър потръпна. Отмести за момент поглед към езерото, после го върна върху Марк.

— Кой те изпрати да ми съобщиш?

— Обади ми се приятел от полицейското в Лонг Бийч. Съобщи ми, че е видял копие на доклада от Интерпол, изпратен до техния детективски отдел. Предложих аз да ти съобщя. Стори ми се, че ще е по-добре да научиш от някой, когото познаваш. Но ще ти дам телефонен номер, на който можеш да получиш потвърждение.

Дженифър беше едновременно объркана и съкрушена. Без да го признава пред себе си, тайничко се бе надявала, че баща й е още жив. Сега обаче вече знаеше истината и в главата й цареше хаос.

— Мога ли да видя тялото?

Марк кимна.

— Мисля, че се налага да го идентифицираш официално. Проверих в Интерпол и научих, че районът, където е открит трупът, е на самата италиано-швейцарска граница. Карабинерският участък, където се извършва разследването, е в едно градче, Варцо, а водещият следовател се казва капитан Карузо. Както изглежда, най-добрият начин е да отлетиш за Швейцария и оттам да заминеш за границата с Италия. Всичко може да приключи за два дни. — Дженифър го гледаше стреснато и Марк неспокойно попита: — Добре ли си?

— В главата ми се въртят няколко въпроса.

— Какви?

— Как се е озовало тялото на баща ми в глетчер? И какво… какво му се е служило?

Марк поклати глава.

— Безспорно всичко е крайно странно. Но аз ти съобщих каквото ми беше известно. Може би този Карузо би могъл да ти каже повече. — Той се поколеба и си погледна часовника. — Трябва да се връщам на работа, но ако не възразяваш, бих искал да видя за момент Боби.