Глен Мийд - Измамата

— Какво е правил баща ми в Швейцария?

— Имал е инструкции да изтегли петдесет милиона долара от цюрихска банка, използвана от „Прайм“, и да ги предаде на един гангстер от Моская, Карл Лазар. Само че всичко е било нагласена. Келсо е изплел своя собствена паяжина на измамата.

— Не разбирам.

— Той и неколцина негови корумпирани приятели в ЦРУ сключили тайна сделка с Карл Лазар да откраднат петдесетте милиона, да си ги разделят и да натопят баща ти за кражбата. Това означавало да го убият, да се отърват от тялото му и да направят да изглежда така, сякаш той е избягал и изчезнал безследно, като по този начин вината падне изцяло върху Пол Марч.

— Но защо?

— Толкова ли е трудно да се разбере — от алчност. Най-обикновена алчност. Ако планът бе успял, те са щели да забогатеят. Карл Лазар е щял да принуди със заплаха баща ти да пресече с него Васенхорн, където е било замислено да го убие заедно с братята Фогел, да бутне телата им в някоя пукнатина и по-късно да раздели парите с Келсо и приятелите му. Само че непредвидено се разразява снежна буря и целият им план отива по дяволите. Останалото ти е известно.

— Но защо… защо не ми каза това по-рано? Защо трябваше да изживея всичко, което се случи?

— Имах заповеди от ЦРУ. Колкото по-малко знаеше, толкова по-добре, най-малкото докато не намерехме дискетата и не уличахме Келсо. ЦРУ бе санкционирало сегашната му операция, но имахме съмнения относно почтеността му. Естествено, беше немислимо да дадем на екипа на Келсо да заподозре нещо, а това означаваше в истината да бъдат посветени минимум хора. При това, честно казано, някои от нас научиха пълната истина едва през последните дни.

— „От нас“? Обясни.

— Онзи, който ни помогна да се измъкнем на летището, е един от моя екип. Имаме и други хора, на които е наредено да останат в сянка, докато не стане необходимо да се намесят, но те са на едно телефонно обаждане разстояние.

Дженифър не знаеше какво да мисли. В главата й продължаваха да се въртят толкова много въпроси — и всички чакаха отговор.

— Кой уби майка ми?

— Келсо. Идеята е била атаката срещу семейството ви да изглежда като план на баща ти, за да може ефективно да изчезне, но направено така, че да насочат деликатно подозренията върху него.

— А какво… какво се е случило с баща ми?

— Вероятно е загинал в нощта на бурята и тялото му е някъде там горе. Това е най-реалната вероятност, Дженифър, не можем да избягаме от нея.

— Но някой е оцелял …

— Не знаем това със сигурност. Пристигналият в манастира човек може да е всеки.

— Бил е баща ми. Кой друг може да е?

— Не се самоизмъчвай, Дженифър. Баща ти не може да е оцелял. Не и в такава буря.

Обхвана я печал, толкова силна скръб, че не можеше да се съсредоточи върху пътя. Отби и отпусна глава върху волана. Тялото й се разтресе от ридания. Стейвс внимателно сложи ръка на гърба й.

— Съжалявам. Представям си какво чувстваш…

— Не, не можеш. Изобщо не можеш…

— Вярваш ли ми, Дженифър?

Тя избърса очите си.

— Точно в този момент не знам на какво да вярвам.

— Това е напълно разбираемо. Толкова много неща ти се струпаха на главата изведнъж. — Стейвс дръпна ръката си, бръкна в джоба си, извади карта и я отвори. Дженифър видя от едната страна логото на ЦРУ и фотографията му на другата. Картата потвърждаваше, че името му е Николас Стейвс. Документът изглеждаше автентичен.

— Искам да ми повярваш. Чула си предостатъчно лъжи от устата на Келсо.

Дженифър — трепереше — му върна картата.

— Иска ми се да ти повярвам.

— В такъв случай да тръгваме. После ще ти обясня какъв е бил планът на Марк Райън и Келсо.

— Марк ли? План?! Какви ги говориш?

— Нека ти разкажа какво ми е известно…

Лимузината се носеше към Манхатън. Беше започнало да вали и по покрива на колата барабаняха ледени струи.

— На кого точно се обади, Райън?

— Едва ли това е най-важното сега, в момент, в който Дженифър е изчезнала с някой, който може би иска да я убие…

— Искам да знам името на човека, на когото си се обадил — настоя Келсо.

— Ще го научиш, когато всичко това приключи. Това, което е достатъчно да знаеш в този момент, е, че не съм споменал и дума за твоята операция.

— След като сме стигнали до някакво подобие на доверие между нас, Райън, опитвал ли си се да разбереш други неща, за които не съм уведомен?

— Не.

— Сигурен ли си?

— Напълно. Ще ми кажеш ли сега какво ще правим, за да намерим Дженифър?