Глен Мийд - Измамата

— Не съм лъгал. Нямам представа за какво говориш. Сега отговори на проклетия ми въпрос.

— Първо, какво ще кажеш да ми свалите тези белезници като знак на добра воля?

Келсо кимна на Граймс.

— Свали ги.

Граймс отключи белезниците и Марк разтри китките си.

— Имам един приятел, който провери Маккоул.

— Защо?

— Защото не ти вярвам и защото криеш много неща от мен.

— По тази причина ли се обади от стаята на хотела в Бриг?

Марк кимна.

— Приятелят ми отишъл на домашния адрес на Маккоул в Лонг Айланд и открил там нещо странно.

— Какво? — Келсо вдигна вежди.

— Ти ми каза, че Маккоул кацнал в Швейцария във вторник. Според съсед на Маккоул обаче той напуснал дома си в неделя, когато двама души дошли да го вземат с черен буик.

Келсо се вцепени. Извади от джоба си плика със снимката на Маккоул и щракна ключа на лампата над тях.

— Сега искам внимателно да погледнеш тази снимка. — Марк разгледа фотографията и Келсо продължи: — Продължаваш ли да си сигурен, че си видял точно този човек?

— Снимката е неясна, но съм сигурен. Все пак да не забравяме, че го видях съвсем за кратко.

— Искаш да кажеш, че не изключваш възможността да бъркаш?

— Напълно е възможно двама души да изглеждат горе-долу еднакво — прическите им да са подобни, цветът на косата да съвпада…

Келсо загрижено поклати глава.

— Това нищо не означава, Райън. Елементарно подстригване в комбинация с шишенце евтина боя за коса отстраняват всякакви разлики.

— Казах ти, видях го съвсем за кратко…

— Да ти кажа истината, колкото повече се замислям за появата на Маккоул на мястото на пътния инцидент на Дженифър, толкова повече съм склонен да допусна, че не е било само въпрос на случайност. Прекалено удобно се получава някак. Всичко може да е организирано и следователно Маккоул може да не е онзи, за когото се представя. Това вече започва да ми се струва доста очевидно.

Марк се намръщи.

— Ти си онзи, който обясняваше, че миналото му било проучено.

— Миналото му , Райън. Само че докато не го идентифицираме със сигурност, как можем да сме сигурни за кого говорим?

— Но ако не е Маккоул, кой е, по дяволите?

— Работя в ЦРУ.

Дженифър изгледа мъжа, нарекъл се Ник Стейвс.

— Какво?!

— Централното разузнавателно управление в Лангли, щат Вирджиния.

— Знам какво означава ЦРУ. Но какво се е случило с истинския Франк Маккоул?

— Изтеглихме го на сигурно място, докато използвам самоличността му.

— Къде сте го изтеглили?

— За Маккоул се грижат в специална квартира на ЦРУ, намираща се извън Ню Йорк. Искаме да го извадим от контакт с други хора, докато тази история не приключи. Вярваш ли ми вече, Дженифър?

— Не знам… наистина не мога да реша. Кой иска да ме убие?

— Джак Келсо. Казал ти е, че е бил приятел на баща ти, но това не е истина.

Дженифър беше изумена.

— Какво?! Как така?

— Понеже разбрах, че не знаеш какво означава „Паяжина“, нека започна оттам. Келсо работи за ЦРУ и преди две години със санкцията на управлението проведе тайна операция под това кодово име. Обект на операцията беше „Прайм Интернешънъл Секюритис“.

— Защо?

— „Прайм“ беше собственост на офшорна компания, управлявана от Моская, руски мафиотски клан. Състоянието им е инвестирано в Щатите през различни незаконни офшорни сметки, което привлече вниманието на ЦРУ и стана повод за тази разработка. „Паяжина“ имаше за цел да сложи окончателно край на този им бизнес.

— „Прайм“ е била собственост на руската мафия?

Стейвс кимна.

— Използвали са я, за да перат мръсните си пари. Баща ти не е имал представа, че компанията, за която работи, е била забъркана в престъпна дейност. Но се появил Келсо, разказал му истината и го убедил да помогне със събирането на документални доказателства, за да може ЦРУ да закове собствениците на „Прайм“.

— Как е могъл баща ми да се съгласи на това?

— На първо място, Келсо е знаел, че баща ти има страшна тайна. — И през следващите няколко минути Стейвс й разказа за миналото на баща й и за затворническото му досие. — Част от сделката е било унищожаването на всички документи с негово име в архивите на съда и системата на затворите. Трябвало да се направи така, че да изглежда, сякаш Джозеф Делгадо никога не е съществувал. Това обяснява защо полицията се е натъквала на стена, когато е търсела нещо за човек с това име.

Мислите в главата на Дженифър се въртяха с бясна скорост. Беше съкрушена да научи за престъпното минало на баща си. Но въпреки ужаса усещаше със сърцето си, че той е бил добър човек, който просто е бил тласнат от обстоятелствата да прави лоши неща. Споменаването на Джозеф Делгадо й помогна да осъзнае какво бе накарало баща й да я удари при онзи случай. По бузите й потекоха сълзи и тя се насили да ги спре.