Глен Мийд - Измамата

— Какво има, Дженифър?

— Н-нищо.

— Ти каза, че не знаеш къде баща ти може да е скрил касетата. Но ще трябва да си помислиш още веднъж много, много, мнооооого сериозно, Дженифър. Ако има някакъв шанс да е някъде из къщата или ако баща ти е оставил някаква индикация къде може да я е скрил, на всяка цена трябва да я намерим, преди да я открие Келсо. Разбираш ли колко е важно това?

— Да…

— Той страшно много държи да има дискетата. И не се заблуждавай — ще наеме за целта професионалисти, най-добрите, които могат да се купят за пари.

— Ами… твоите хора?

— Ще им се обадя. Те ще ни подкрепят в сянка през цялото време. — Стейвс извади телефона си, натисна няколко бутона, вдигна го до ухото си и се намръщи.

— Какво има? — разтревожи се Дженифър.

— Мрежовият доставчик временно е изключил услугата. Не се безпокой, ще опитам пак след минутка.

— Не мога да не се безпокоя. Ако вярвам на всичко, което ми разказа за Келсо, той е способен на всичко. Включително на това да блокира разговорите ти.

— Съмнявам се, че случаят е такъв — увери я Стейвс. — По-скоро става дума за технически проблем… сигурно заради бурята. Повярвай ми, Дженифър, всичко ще приключи, преди да си се усетила. После ще уредим старите си сметки с Келсо. В момента първият приоритет е да открием къде баща ти е скрил касетата. Няма ли да е най-добре да претърсим още веднъж къщата на родителите ти? Сигурен съм, че ще се сетиш за много места, които могат да се използват за скривалище.

— Не знам… може би.

Стейвс се пресегна и нежно я докосна по ръката.

— Ще ми помогнеш ли?

— Да…

Дъждът продължаваше да се лее. Най-после отбиха за Коув Енд. В къщата цареше тъмнина, порталът бе отключен. Стейвс вкара колата в алеята и паркира отпред. Бяха пристигнали.

Лимузината се носеше по магистралата с близо сто и трийсет. Дъждът миеше със сила предното стъкло. Напрежението в колата бе непоносимо. Марк се опитваше да не откъсва поглед от пътя.

— Вземи следващата отбивка за Лонг Бийч — нареди Келсо — и карай към Коув Енд.

— Защо там?

— Много въпроси задаваш, Райън.

— Там ли е Дженифър, в дома на родителите си? Май те интересува дискетата?

Келсо се подсмихна.

— Какво се опитваш, Райън, да си изясниш неясните моменти ли? Просто карай накъдето ти казах.

— Искам някои отговори, Келсо. Ти стоиш зад смъртта на Пол Марч, нали така? Натопил си го по някакъв начин.

Усмивката на Келсо се разшири.

— Е, картината май започва да ти се изяснява.

— Направил си да изглежда като че ли Марч е откраднал петдесетте милиона, които в действителност си взел ти.

— Близко. Но не само аз, а ние двамата с Лазар. Имахме сделка, само че петдесетте милиона изчезнаха на Васенхорн, когато Лазар и Марч загинаха. Не знам, напълно е възможно да се пропаднали в някоя от многото пукнатини в леда и по този начин да са загубени завинаги. Също както телата на Марч и Лазар.

— Едва ли е трябвало нещата да се развият по този начин, нали?

— Не бих казал. — Келсо поклати глава. — Лазар трябваше да мине оттам с петдесетте милиона, аз трябваше да получа половината, а Марч трябваше да умре, заедно с братя Фогел, чиито тела трябваше да изчезнат завинаги в някоя пукнатина.

— Не се ли опита да търсиш парите?

Келсо сви устни.

— Това беше слабата част на плана. Лазар така и не бе споделил с мен къде ще пресече границата. Бях оставил това решение на него — и това се превърна в най-голямата ми грешка. До откриването на трупа така и нямах представа къде да търся, нито какво може да се е случило на Лазар.

Марк помисли и каза:

— Експлозията в моргата, убийството на Карузо, кървавата баня в манастира… Всичко това е твое дело, нали? През цялото време си се преструвал, че зад тези неща стои друг, а междувременно си се интересувал дали има някакви веществени доказателства за замесването ти в смъртта на Пол Марч.

— По-умен си, отколкото предполагах.

— Дори си измислил цялата история, че зад всичко стои Червената мафия, или дори Лазар или Марч, че те може по някакъв невъобразим начин да са оцелели и да се опитват да прекратят разследването. Разигравал си ни като истински кукловод, Келсо. Опитвал си се да отклониш подозренията ми и през цялото време си правел всичко по силите си началниците ти в ЦРУ да не заподозрат какво правиш.

— Впечатлен съм. Добър си, Райън, признавам ти го. Достоен си за агент от висока класа.

— Но защо го правиш? Нима само за да скриеш следите си?