Глен Мийд - Измамата

— Ще стигнем и до това.

— Има още нещо, което ме безпокои и което ти би могъл да ми помогнеш да си изясня.

— Какво е по-точно?

— Ти така и не ми обясни как Моская са научили за дискетата.

— Така е, не съм ти обяснил — подсмихна се Келсо и се обърна в седалката си. — Отбий, Фелоус.

Фелоус отби. Дъждът чаткаше по покрива на лимузината. Келсо извади пистолет, нави на дулото му заглушител и насочи оръжието към Марк.

— Надявам се да си ми казал истината.

Марк пребледня.

— Какво правиш, за бога?

Дори Граймс се обезпокои и си позволи да каже:

— И аз бих могъл да попитам същото, сър.

— Опасявам се, че стигнахме до точката, където нещата стават неприятни.

Марк се изуми, когато Келсо внезапно помръдна глока. Пистолетът изкашля. Куршумът улучи Граймс в гърдите, уби го на секундата и тялото му се свлече напречно на седалката.

— Какво… — започна Фелоус и се обърна към Келсо.

Келсо отново стреля, този път в главата на другия си помощник; тялото на Фелоус конвулсивно потръпна и се свлече по вътрешната страна на вратата.

Марк беше като парализиран от изненада. Нищо не можеше да разбере. Инстинктът му казваше да опита да се защити и той се хвърли към Келсо, но глокът вече сочеше към гърдите му.

— Не ставай глупак.

— Келсо… полудя ли?!

— Започваш да ми опъваш нервите, Райън, вече те предупредих. — Келсо се наведе през облегалката, провери пулса на Граймс, бутна тялото му на пода и слезе от колата. — Слизай. Намести тялото на Фелоус отзад, между седалките — заповяда Келсо и затръшна задната врата.

Марк стана вир-вода за краткото време, което му беше необходимо да заобиколи колата и седне на мястото на шофьора. Келсо продължаваше да държи пистолета си неотклонно насочен в гърдите му, после седна до него и дръпна вратата.

— Какво наистина става, по дяволите? Защо уби другите, а не мен?

— Защото от този момент ти си заложник.

— Чий?

— Мой.

Стейвс се включи в магистралата за Лонг Бийч. Дженифър се опитваше да види през шибащата по предното стъкло суграшица къде се намират. Вместо да отслабва, бурята се засилваше. През последните пет километра от пътя парчетата от мозайката бяха започнали да се наместват в главата й, въпреки че бе почти в шок.

— Ти беше права, че си видяла Марк в Торино — каза Стейвс. — Следил те е по нареждане на Келсо.

Към досегашния й шок се добавяше и това, че Марк се бе оказал в състояние да предаде доверието й и да я следи тайно. От друга страна, тя изведнъж осъзна колко много е държал на нея и това осъзнаване я накара да се усъмни в собствените си чувства. Ако беше честна към себе си, наистина ли изпитваше същото към него? И какво бе мястото на чувствата й към Ник Стейвс в цялата картина? В момента не бе в състояние да отговори на този въпрос, но не можеше да отрече, че въпреки шока й този човек продължава да я привлича.

— Откъде знаеш?

— Подслушвахме дома на Марк. Двамата с Келсо те следят от кацането ти в Цюрих.

— Но защо?

— Келсо имаше нужда от някой близко до теб в случай че откриеш някакви свидетелства за неговата роля. Обзалагам се, че знам как е смятал да използва Марк.

— Как?

— Планът му е бил след като отидеш да идентифицираш трупа, да накара Марк да разкрие присъствието си пред теб и да ти каже, че те е последвал в Европа от загриженост. След това е щял да остане до теб и това е щяло да позволи на Келсо да бъде информиран за всичко случващо се. Само че моята поява обърква този план. Марк на свой ред вярва, че Келсо има за цел да те опази.

— А какво иска Келсо?

— Отначало е искал да опази само себе си и да научи какво е станало с неговия дял от парите, сега обаче, след като вече знае за съществуването на дискетата, иска да сложи ръка и на нея. Вероятно смята да я продаде на Моская и така да компенсира загубата на своя дял от петдесетте милиона. Ние смятаме, че той е организирал убийството на Чък Маккоул.

— По каква причина?

— Келсо може би не е знаел как да реагира на откриването на тялото в глетчера и за него е било изключително важно да научи дали са открити някакви улики, които биха могли да разкрият неговото съучастие. Според нас той или някой от хората му се е срещнал с Чък Маккоул, за да се опита да разбере какви веществени доказателства е имало в раницата. После младежът е бил убит, сигурно просто за скриване на всички следи.

Дженифър се чувстваше като в транс. Погледна пак Ник Стейвс. „Ами ако всички приказки, които ми наговори, са лъжа? Ако той е опасността, от която трябва да се страхувам?“ Искаше й се да вярва на думите му, искаше й се да може да му се довери и отново да се почувства в безопасност, когато той е до нея, но вече не можеше да е сигурна в нищо.